Беше наистина тежко да преодолявам раздяла и да приема идеята, че всъщност раздялата ме кара да се чувствам добре, когато постоянно прииждаха хора да ми заявят как е невъзможно да съм добре, след като съм жертва.
Обаче аз наистина бял: добре! Не бях жертва.
От всички единствено Джес даваше вид, че ми вярва.
Айрис беше казала:
— Това, че си го изритала, не ме изненадва. Само съжалявам, че ти отне толкова дълго време.
Благодаря, Айрис.
Еймъри беше изненадана, но като й обясних какво се е случвало зад гърба ми, тя повярва, щом заявих, че съм добре. Джес се радваше, че продължавам напред с живота си и се надяваше да срещна някого, когото заслужавам. Далия винаги беше харесвала Том, но му беше бясна, задето ми е изневерявал, и разбираше защо не желая да му дам друг шанс.
Какво друго изпитвах ли?
Вина. Изпитвах вина, задето не се чувствах толкова зле, колкото се очакваше. Липсваше ми приятелят ми, но не ми липсваше любовникът ми. И нещо по-лошо — осъзнавах, че бяхме незаинтересовани и отдалечени един от друг от много дълго време, та не беше толкова тежко да преодолея липсата му, колкото бях допускала.
Всъщност, чувствах се все едно от плещите ми е бил снет огромен товар.
Разбира се този товар беше заменен с бремето на вцепеняващия страх, че ще остана сама, неомъжена и бездетна до края на живота си.
— Обмислям онлайн срещи — обявих.
Купър вдигна поглед от двете чаши с „Лонг Айлънд", които приготвяше, но се въздържа от реакция.
Остави това на Джес и Далия, които се бяха присъединили към мен за първата ми вечер навън като необвързана жена. За съжаление още не бяхме успели да придумаме Еймъри, но аз работех по въпроса. Някой ден щеше да настани сексапилното си дупе на съседния бар-стол.
Джес размени поглед с Купър.
— Ами, щом смяташ, че си готова да започнеш да се срещаш…
Далия се ухили.
— Разбира се, че е готова. За твоя информация интернет запознанствата са забавни.
— Това не е пълната истина — подсмихна се Джес. — Разказвала си ни някои доста плашещи истории от опита ти с онлайн запознанствата, Далия Макгуайър.
Изкисках се, а Далия повдигна рамене и се усмихна.
— Или излизаш на среща и прекарваш приятно, или срещата се оказва толкова епично потресаваща, че се превръща в смешна история, с която да веселиш приятелите си. При всички случаи печелиш.
Засмях се заедно с тях, но бях леко нервна във връзка с всичко това. Не само защото Далия наистина беше имала срещи, достойни да бъдат включени в някои от епизодите на „Сексът и градът", но и защото не бях излизала на среща от толкова дълго. Да, бях доста общителен човек и никога не бях страдала от свенливост, но се тревожех, че съм загубила тренинг.
За разлика от Далия аз нямах представа от пейзажа там навън и нямах желание да се налага да премина през стотици мъже.
Далия не възразяваше на тази страна от нещата. Всъщност така й харесваше. Ако съществуваше жена, която да се бои повече от обвързване, още ми предстоеше да я срещна. Това ме изненадваше, защото тя беше толкова сърдечен, грижовен, деликатен и любящ човек. Всеки мъж би бил късметлия да я има и през годините бях виждала не един и двама да се пробват и да не успяват да я спечелят.
И в близко бъдеще не предвещавах някой да го направи.
Е, може и да имаше известна вероятност за един конкретен човек, но тя беше бегла.
Също както се случи при пристигането на Джесика в Хартуел, мигом бях разчела празнотата в душата на Далия — печална самота, за която се изненадвах, че никой друг не даваше вид да забелязва. През първата седмица, в която беше станала собственик на някога притежавания от пралеля й сувенирен магазин, аз направих опит да се сприятеля с нея, но Далия не желаеше да има нищо общо с мен. После една вечер изнасях боклука и я видях да се препъва надолу по плажа с бутилка джин в ръка. За мой ужас я наблюдавах как се хвърли право във водата, за да поплува. По времето, когато я достигнах, вече се давеше, но аз бях обучена да давам първа помощ и успях да я спася.
Същата вечер, след разходка до спешното отделение, тя ми разказа историята си и сърцето ми се беше разбило заради нея. Дадох обет да й помогна да започне на чисто в Хартуел. И тя го постигна. Спря да пие, започна да се среща с терапевт и в крайна сметка започна да ходи по срещи. Никога обаче не беше стигала до връзка и за огромно разочарование на мъжете, които точеха лиги заради фигурата й тип Мерилин Монро, великолепната черна гъста коса и изумителните й сини очи, не искаше да стига до такава.