— Не. Не знам — отказвах да приема за кого говореха или защо го обсъждаха. Все едно бяха доловили салтото в корема ми.
Добре, Вон Тримейн имаше представителен външен вид и уважаваше Купър — човек, когото броях почти за роднина. Но това не изтриваше последните три години, през които ме беше гледал отвисоко.
— Стига увърта — изкикоти се Далия.
Зяпнах шокирано. Ама тя сериозно ли?
— Защо да увъртам? — просъсках, понеже не исках Вон да чува разговора ни. — Нима се опитваш да кажеш, че съм привличана от вълка в „Армани“?
— Ужасно враждебна си към него — коментира Джес и отпи от коктейла си.
Преместих поглед между двете си приятелки и разчетох дяволитата закачка в техните очи.
— Престанете да се опитвате да ме вбесите. Не ви ли е ясно, че в момента се намирам в деликатно състояние?
И все едно призован от споменаването на нашата раздяла, в бара влезе Том.
Из помещението се разнесе шепот.
Още един минус на живота в малкия град.
Бившият ми преглътна, видимо притеснен под погледите на над две дузини гневни очи. А щом ме видя, пребледня. Кимна сковано, а после закрачи през бара и като застана до Вон, напълно го пренебрегна.
— Дойдох за онова уиски, Купър.
Припомних си как Купър беше предложил да набави на Том някакво специално уиски за деветдесетия рожден ден на дядо му. Нямах представа обаче защо беше решил да се появи в бара в най-натовареното време. Истински глупак.
Купър ме стрелна с поглед.
— Всичко е наред — уверих го.
Той кимна.
— В офиса ми е. Веднага се връщам.
Погледът ми срещна този на Том.
— Как си? — попита.
— Добре, благодаря. Ти?
— Карам я някак — гласът му беше леко дрезгав на последната дума и ми направи впечатление колко изтощен вид имаше.
В гърдите ми се надигна чувство за вина. Том не изгледаше като човек, който преживява раздялата леко. Не и в сравнение с мен.
Мълчанието ни беше неловко и доста мъчително, докато чакахме Купър да се върне с уискито. Като го направи, Том плати за него, но не понечи да си тръгне.
Вместо това се беше втренчил в мен, все едно искаше да каже нещо.
Започнах да се тревожа, че ще предприеме действие, с което да ме принуди да го изложа публично, а никак нямах желание за подобно нещо. Не заради себе си, понеже не давах пет пари какво си мислят хората, а заради него. Не исках да унижавам Том.
— Може би трябва да си вървиш. Веднага. — Тонът на Вон беше суров и властен. Изненадани, ние всички погледнахме към неумолимия бизнесмен. Той продължи да отпива от скоча си, сякаш не беше казал нищо, но от него се излъчваше заплаха.
Том изглеждаше също толкова изненадан от намесата на Вон, но послуша предупреждението и напусна бара.
Последва дълъг миг на тишина и после жуженето от разговорите се поднови.
Колкото до мен, зяпах Вон, сякаш не го бях виждала никога преди.
— Сега пък се застъпваш за мен, така ли, Тримейн? — Постарах се да придам известна вятърничавост на случката. — Чудесата никога ли няма да свършат?
Кълна се, че зърнах веселие в очите му.
— Не беше за твое добро, госпожице Хартуел. Човекът вонеше на бърбън. Исках да го разкарам оттук.
— На бърбън ли? — Обзе ме тревожност.
Вон ми се подсмихна подигравателно.
— Както изглежда, бившият не се справя така добре с раздялата, както ти.
— Не е смешно — троснах се, загрижена за Том далеч повече, отколкото ми се искаше. Но, както бях установила в миналото, не беше възможно просто да се изключиш и да престане да те е грижа за някого.
— Не съм твърдял, че е смешно. Изненадан съм, че те вълнува… като се имат предвид всички онези онлайн запознанства, които планираш.
Наложих си да го пренебрегна, отворих портмонето си, извадих пари и ги тръснах на бара.
— Какво правиш? — попита Далия.
— Отивам да проверя дали е добре.
— Милинка, това вече не е твоя грижа. — Беше видимо недоволна от идеята. — Престана да е твоя грижа, когато той избра да спи с друга.
— Далия е права — вметна Джес.
— Вони на алкохол — не се давах аз. — Това не е добре. И аз не съм човек, който просто ще стои без да обърне внимание. — Станах от бар-стола си и прекосих бара, без да обръщам внимание на факта, че Вон ме проследи с поглед, а приятелките ми викаха името ми.
Вон
Вон се беше втренчил във вратата, през която беше излязла Бейли и ругаеше сам себе си. Днес вземаше все грешни решения. Отчетите, които бяха пристигнали, сочеха, че приходите от хотела му в Ню Йорк бяха спаднали. Като провери сайт за отзиви, откри доста смущаващи мнения от гости на хотела му.
В продължение на повече от час три сол на главите на мениджърите си и завърши разговора с поръчка за месечни отчети и решаване на проблемите, предизвикали лошите отзиви. Ако нещата не потръгнеха, щеше да се наложи да се върне за малко обратно в града и да ги доведе до желаното ниво, а мисълта за удължен престой в Манхатън караше кръвта му да замръзва.