След това беше забелязал Бейли да се разхожда под ръка с Далия по дъсчената алея и заподозря, че идват за по питие в „Купърс". Понеже той самият също се нуждаеше от такова, реши да ги последва, като отказваше да признае пред себе си, че се стремеше да е близо до Бейли, за да е сигурен как е.
Онова, което установи, беше колко по-силна беше Бейли Хартуел, отколкото изобщо някога беше допускал, и каква грешка беше направил да смята, че тя може по някакъв начин да наподобява Камил. Това само го накара да й се възхищава повече, а вече и без друго се чувстваше достатъчно неспокоен заради почитта си към принцесата на дъсчената еспланада на Хартуел.
После побесня, като дочу тя да заявява как вече е готова за срещи и онова тъпо хлапе зад бара взе да флиртува и да точи лиги.
Когато се появи Том, Вон вече беше раздразнен и полагаше огромни усилия да не скочи от бар-стола и да не фрасне кретена, та да избие глупостта му навън. Вместо това го заплаши да свърши именно това и после прикри пред Бейли причината за реакцията си, като изтърси, че от него се е носила воня на бърбън.
С тази си постъпка не само се показа като мръсник, но и я прати да тича след бившия си.
Което би трябвало да го радва.
Но вместо това искаше да раздава ритници във всички посоки.
Беше влудяващо как тази жена успяваше да го накара да се държи като разгонен и побъркан от хормони тийнейджър.
6
Бейли
Том се придвижваше бавно пред мен по притихналата алея, така че го догоних тъкмо когато отминаваше хотела на Вон.
Опитах се да го повикам, но той ме пренебрегна, а като го настигнах, просто се направи, че ме няма.
От водата подухна ветрец и до ноздрите ми достигна мирисът на бърбън.
По дяволите.
Вон не беше излъгал.
— Том. Спри.
— Върви си у дома, Бейли. Не помислих, като реших да дойда там тази вечер.
— Предполагам, че е защото си пиян.
— Не съм пиян. Като пиян ли звуча?
Звучеше доста овладяно, но миришеше като фабрика за спиртни напитки. Помислих си, че се беше наливал от доста време, за да се докара до това положение.
— Въпреки случилото се между нас няма да пренебрегна факта, че вониш на алкохол!
Това го накара да се закове на място. Той се завъртя, за да застане с лице към мен, а то беше подвластно на болката.
— Връщай се в „Купърс", Бейли. Остави ме на мира!
— Не. Ти не си добре, Том.
— И какво от това? Смяташ, че ти си човекът, който да помогне ли? — произнесе с насмешка.
— Не се дръж като гадина. Отново.
При тези ми думи той се запрепъва и се отпусна срещу парапета. Изглеждаше уморен и тъжен.
— Вчера ме отстраниха временно от работа.
— Какво? Защо?
Изгледа ме предпазливо, преди да се впусне в обяснения.
— Рекс остана с Ерин. Искаха да опитат отново. В крайна сметка той не успял да й прости и скъсали. Вчера като дойде на работа, влязохме в схватка. Физическа схватка. — Извъртя лице и именно тогава забелязах синината на челюстта му. — Аз бях отстранен, защото…
— …си предизвикал разправията, като си легнал с приятелката на колегата си?
Том потрепери.
— Именно.
— И реши, че като се натряскаш, ще помогне?
— Животът ми е пълна каша, Бейли — тросна се.
Внезапно престанах да се чувствам чак толкова зле, като усетих, че ставах свидетел на самосъжалението на човек, осъзнал, че действията му имат последствия. Вместо да отговоря нещо, просто мълчах с ясното съзнание, че каквото и да кажех, то би било грубо и обидно.
Том се изсмя, защото, както изглеждаше, мълчанието ми казваше много.
— А аз недоволствам от всичко това пред жената, която предадох. Сега вече наистина ударих дъното.
Не бях склонна да отделям време или енергия за неговото самосъжаление.
— За колко дълго те отстраниха?
— За две седмици.
— Нищо кой знае какво. На фона на всичко не е много.
— Не е така! Изгубих репутацията си там. Изгубих доверието на всички. Изгубих теб!
Търпението ми се изчерпа.
— Какво, по дяволите, си мислеше, че ще се случи, като пъхна пениса си в нечия вагина?
Изкикотване зад гърба ми ме накара да повдигна сковано рамене.
Страхотно.
Имахме публика.
Напрежението ми нарасна, като разпознах кой се кискаше. Дейна Келърман. Бившата жена на Купър. И не беше сама. Беше преплела пръсти с тези на Стю Девлин. Стю беше най-големият син на Иън и също като баща си беше истинска напаст за този град.