А аз просто исках и двамата да продължим напред.
Изпитах потребност да се отърва от налегналата ме болка, така че събух обувките на висок ток и слязох от дъските на плажа. Стъпалата ми потънаха в пясъка, сухите му песъчинки гъделичкаха пръстите ми, а като стигнах бреговата линия, стана студен и лепкав. Захвърлих чантата и обувките зад себе си, далеч от прилива, и се захванах да се събличам, като струпах дрехите си върху тях.
Влязох във водата по бельо и поех рязко въздух, щом вълните се разплискаха около мен също като втечнен лед. Продължих напред, привикнала към температурата заради годините нощни къпания, и плувах, та да загрея мускулите си.
Бързо се адаптирах към студената вода, като се движех успоредно на брега и се придържах близо до него. След известно време се обърнах в другата посока обратно към дрехите си и се оставих да се нося. Лунните лъчи танцуваха по водната повърхност около мен. Загледана в луната, осъзнах, че също както Том беше задържан от надеждите, аз бях задържана от страховете си.
Налагаше се да спра да се фокусирам върху възрастта си и това какво нямах и да започна да ценя онова, което имах. Разполагах с безпределна енергия и прекрасни приятели. И независимо какво си мислех, имах време.
Болката в гърдите ми започна да отшумява.
Да, сега вече бях твърдо решена.
Единственият ми курс на действие беше да продължа напред и да проверя къде ще ме отведе новото начало.
ОБРАБОТКА The LasT Survivors: Sunshine, shadow, 2018
7
Бейли
— Защо получавам обаждания със запитване дали сме променили решението си във връзка с продажбата на хотела? — подхвана баща ми без предисловия.
Беше денят след необезпокояваното ми среднощно плуване и вземането на решението да видя как ще потръгне цялата тази работа с новото начало. В желанието си да го постигна реших да захвърля манията си за контрол над всичко. Ако имах желание да започна да излизам по срещи, нужен ми беше личен живот. И за тази цел трябваше да се науча да вярвам достатъчно на някого, та да бъде управител на хотела ми.
Бях в офиса си и точно публикувах обява онлайн, когато звънна татко.
— За какво говориш? Девлин ли ти се обади? Аз съм собственикът на хотела.
— Заедно с брат ти и сестра ти. Нещо, което напомних на Иън.
Завъртях очи.
— Да. Разбира се. Те са тук всеки ден, за да помагат.
— Знаеш какво имам предвид. Формално погледнато те са съсобственици заедно с теб. Но не там е въпросът. Девлин се загрижил, че хотелът ти създава прекалено много стрес, като се има предвид скорошната ти раздяла с Том и решил, че може би като добри родители, ние ще обмислим да го продадем, та да те облекчим.
Долових сарказъм в тона му и схванах, че не се е вързал на тези тъпотии.
— Този човек изобщо ли няма срам? За твоя информация, татко, аз съм повече от добре. Всъщност реших да наема нов управител. И не защото съм под стрес заради раздялата, а защото ако имам желание да продължа напред, нужен ми е личен живот.
— Няма как да съм по-съгласна! — чух да се провиква майка ми отстрани.
— О, между другото, включил съм те на високоговорител.
— Знаеш, че мразя като правиш така. Не мога да оплювам мама, като е включен.
— Много смешно — вметна тя. — Това означава ли, че обмисляш да излезеш на среща?
Във въпроса й имаше повече от намек за любопитство, така че отговорих доста сдържано:
— Може би.
— Прекрасно. Съседката ни Кели Хюит има внук в Дувър. Можеш ли да го повярваш? Колко малък е светът?
— О, да, малък е, няма спор. — Изобщо не бях изненадана, че майка ми вече ми беше уредила среща.
Стори ми се, че дочух баща ми да се подхилква.
— Името му е Хю Хюит. Не е ли очарователно? — додаде майка ми.
— И още говори с родителите си?
Баща ми прихна.
— О, Бейли, шшт. Крайно музикално име е.
— Крайно дипломатичен начин да се изразиш, мамо.
— Както и да е, Хю е на четиридесет, всичката му коса си е на главата, счетоводител е и неотдавна се е развел. Реших, че ще намерите много сходни неща и показах снимката ти на Кели, а тя заяви, че си великолепна. Та решихме, че ще е много хубаво, ако двамата се срещнете. Ако проявяваш интерес, мога да ти пратя линк с профила му във Фейсбук, за да не е среща на сляпо. Но според мен той е много хубав. Няма от какво да се притесняваш.
О, какво пък толкова?
— Разбира се, мамо. Прати ми го.
— Сега като приключи да притискаш Черешката да отиде на среща със счетоводител, който сигурно прекарва по-голямата част от дните си да парира шеги, свързани с името му, може ли отново да поговоря с дъщеря си? — намеси се татко.