Наложи ми се да стисна здраво устни, за да потисна смеха си.
— И се чудиш откъде е взела този пиперлив език — заключи мама.
— Черешке, там ли си? — Татко пренебрегна напълно коментара й.
— Тук съм, татко.
— Реших, че майка ти те е стреснала.
— Още не. Дай й малко време.
Той се засмя и после след миг мълчание попита:
— Всичко наред ли е там? Имаш ли нужда да се кача на самолета и да дойда да те видя?
Започнах да си играя със сребърния медальон, подарен ми от Далия. Тя изработваше бижута и ги продаваше в сувенирния си магазин. За мен направи медальон с висулка във формата на покрито с цветове черешово дръвче, защото прякорът, даден ми от татко, беше Черешка. Можеше да се каже, че в известен смисъл бях момичето на татко и ми липсваше да го виждам всеки ден. Всяка година родителите ми гостуваха за няколко седмици между Деня на благодарността и Коледа и обикновено пристигаха за още няколко през май, преди да е настъпил разгарът на туристическия сезон. Аз им липсвах, както и Хартуел, но знаех, че обичаха живота си във Флорида и мразеха да летят. Да ме посетят толкова скоро след последното им пътуване би било мило, но не беше необходимо. Надявах се, че баща ми разчете в думите ми усмивката на признателност, грейнала на лицето ми.
— Наистина съм добре.
— Ами Иън Девлин? Притеснява ли те?
Не, но като си припомнех самодоволния и пресметлив израз в очите на Стю Девлин от предишната вечер, нямаше как да не се запитам дали не бяха решили да се възползват от мен, докато бях уязвима.
Само дето ме бяха подценили, защото далеч не бях уязвима.
— Не. И ако направи опит, в състояние съм да се справя.
Баща ми беше непреклонен.
— Ще ми кажеш веднага, ако опитат.
— Разбира се. — Въпреки че сигурно нямаше, защото наистина умеех да се справям сама.
— Добре. Ще те оставяме. До скоро.
— До скоро, татко. Обичам те.
— И аз те обичам, Черешке.
— Обичам те, миличка! — припя мама, а гласът й прозвуча далечен, все едно че от друга стая. — Ще ти пратя онзи линк!
Засмях се.
— Обичам те, мамо.
В мига, щом затворих, телефонът звънна отново. Въздъхнах и се зачудих дали някога ще успея да публикувам тази обява.
— Добър ден „Хартс Ин", Бейли е на телефона.
— Защо онзи мръсник Девлин ми звъни във връзка с хотела? — Брат ми Чарли звучеше истински вбесен.
Изръмжах и отпуснах глава в свободната си ръка.
На следващия ден над Хартуел се скупчиха облаци и се изля истински потоп. Също като Далия и Джесика аз рискувах да си счупя врата на хлъзгавите дъски, за да се добера до „Еймърис" за обяд. Собственичката приготвяше най-вкусните сандвичи и хапки на света и бяхме уговорили обяда от предишната седмица. Нямаше начин мъничкото — добре де, многото — дъжд да ни се изпречи на пътя до онези хапки.
Изстенах, докато дъвчех една с омар и потръпнах заради прелестната топлина от бушуващия огън. Еймъри имаше кътче за четене в близост до откритата камина и именно там се бяхме наместили в момента.
Беше решила да затвори кафенето за обяд, за да предостави гарантирана интимност, та да се насладим на женската ни сбирка.
— Не мога да повярвам, че Девлин се е обадил на родителите ти и на брат ти. — Тъмнолешниковите очи на Джесика помрачняха загрижено. — Звучи сякаш планира нещо. Като погна Купър, именно така започна.
Колкото и притеснена да звучеше тя, това не важеше за мен. Нямаше какво друго да ми стори Девлин, освен да ми досажда с оферти за хотела. И аз можех да го понеса.
— Всичко ще бъде наред. Еймъри, какво има в тези?
— Тайна е — ухили се с ясното съзнание, че това беше способно да ме докара до лудост.
— Късметлийка си, че си такава сладурана. — Посегнах към още една.
— Хей — Далия ме перна игриво по ръката. — Изяде повече, отколкото ти се полага.
— Но аз съм прекалено кльощава — нацупих се. — Искам по-пищно дупе и гърди.
Далия завъртя очи, понеже знаеше, че се шегувах. Като бях по-млада, тънката ми талия ме беше смущавала, но с годините все повече я ценях. Имах типа фигура, на която повечето дрехи стояха добре и бях спряла да се притеснявам за малките си гърди и дупе преди много време. Тогава спрях да се тревожа и за тялото си от гледната точка на това какво намират за секси мъжете.
Друга причина да мразя Вон Тримейн бе, че той се явяваше изключение от това правило.
Мразех, задето ме вълнуваше неговото мнение за нещо изобщо, а какво оставаше за степента на моята привлекателност.