Да види, че месечните отчети пред него показваха допълнително спадане на приходите от този конкретен хотел му причиняваше повече болка, отколкото би било с останалите хотели.
— Вон, казвам ти, че е заради ресторанта. Новият главен готвач не може да се сравни с Рената.
— Това е третият главен готвач, който наемаме след нея. Няма съмнение, че там навън има все някой добър, колкото проклетата Рената или дори по-добър.
— Просто още не сме го открили.
— Ами, пробвай по-усилено. И, Грант… Недей да приписваш всичко на ресторанта. Заетостта на стаите е ниска и онлайн отзивите не се подобряват. Има оплаквания за неотзивчиви портиери, грубо обслужване, мръсни калъфки за възглавници и непочистени бани. Какво се случва в хотела ми, по дяволите? Разполагаш с двайсет и четири часа да ми предоставиш подробен и стегнат доклад, в който да анализираш корените на проблема, или хващам самолета. А наложи ли се да пристигна там, за да оправя това, можеш да се сбогуваш с поста си, Грант. — Тресна телефонната слушалка, а секретарката му Айлса подаде глава през вратата.
Тя потрепна при звука от блъскането на телефона му в бюрото.
— Съжалявам, ако моментът е неподходящ, господин Тримейн, но доктор Хънтингтън е тук да се види с вас и настоява да я приемете сега, преди края на обедната й почивка.
Вон затвори очи и разтърка чело заради пулсиращата болка. Какво би могла да иска Джесика, дявол го взел? Не беше в стила й да се появява просто така. Ако беше някой друг, би поръчал на Айлса да предаде, че е в среща.
— Покани я.
Няколко секунди по-късно Джесика се появи, красива като картинка в копринената си блуза, прибрана в очертаваща фигурата тъмносиня права пола. Колкото и добре да изглеждаше обаче, видът й беше успешно помрачен от загрижеността на лицето.
— Джесика, какво те води в хотела? — Изправи се и й посочи мястото срещу неговото. Тя седна, а той се облегна на бюрото.
— Тревожа се за Бейли.
Тези четири думи накараха пулса му да се ускори значително, но като типичния бизнесмен запази лицето си безизразно.
— Защо?
— Мисля, че Иън Девлин се кани да й създава ядове в хотела.
— И защо мислиш, че ще се случи? — Тонът му не даваше ясна представа колко силно беше кипнала кръвта му. Всеки негов инстинкт настояваше да притисне Джесика да му разкрие какво й е известно, та после да се отправи право към Девлин и да заплаши да го кастрира.
Мили боже. Тази червенокоска го беше превърнала в пещерен човек.
— Току-що обядвах с Бейли. Онази вечер един от синовете на Девлин я засякъл да спори с Том и направил някакъв коментар във връзка с това, че е под напрежение. Веднага след това бащата и братът на Бейли имали обаждане от Девлин, за да попита дали ще променят решението си и ще продадат с цел да намалят стреса на Бейли в този труден момент след раздялата.
— Мислиш, че ще я погнат в момент, когато е уязвима заради случващото се?
— Да. — Джесика килна глава на една страна и се вгледа внимателно в него. — Макар че за твоя информация Бейли се справя отлично. Повече от отлично. Скъсването с Том беше правилният ход и тя го знае.
Вон пренебрегна частта с натъртването при споделянето на информацията…
— Но Девлин не го знае.
Джесика придоби разочарован вид, задето той избегна намека й, но повтори:
— Но Девлин не го знае.
Вон се изправи замислено и заобиколи откъм неговата страна на бюрото.
— Добре.
— Какво означава „добре"? Ще се заемеш ли с това?
— Няма много, с което да се заема.
Тя му отправи гневен поглед.
— Не ми се прави на важен, Вон. Никой от нас не желае Девлин да притеснява Бейли.
Начумери се и се запита как добрата лекарка беше разкрила чувствата му към Бейли Хартуел. Пазеше емоциите в себе си, все едно бяха скъпоценни камъни. И все пак някак и някога се беше издал пред Джесика Хънтингтън.
Това не му харесваше.
— Да приема ли враждебното ти мълчание за знак, че ще се погрижиш за нея?
— Не вярваш ли на Купър? Нека го направи той.
— Купър не би допуснал на Бейли да се случи нищо. Но той не разполага с парите, властта или влиянието да размаже буболечка като Девлин.
— Девлин още не е предприел нищо нередно. Прекрачи ли границата, уведоми ме.
Джесика се надигна да си върви с пухтене. Явно обаче й хрумна нещо ново и насочи поглед обратно към него.
— Представа нямаш колко идеално бихте си паснали вие двамата. Единият от лед, а другият от огън, но и двамата инати до крайност.
Вон не реагира на доста поетичната й забележка.
В отговор тя присви очи към него.
— Също така дойдох, за да ти съобщя, че с Купър възнамеряваме да се оженим в края на лятото. На дъсчената еспланада. Ти притежаваш единственото място, което да може да събере сватбено тържество.