— В края на лятото ли? Конферентният център е почти напълно резервиран за лятото, а дори да не беше, времето не е достатъчно да се приготвим за сватбено тържество.
Тя повдигна рамене.
— Не искаме да проточваме годежа си. Убедена съм, че ще го обмислиш като услуга към Купър. — Подсмихна се. — И двамата сме наясно, че няма да предприемеш нищо, с което да нараниш този романс, роден на дъсчената алея.
Той завъртя очи. Някой трябваше да го избави от тези подмолни хартеулски жени.
— Довиждане, доктор Хънтингтън — процеди.
— Ще приема това за положителен отговор. Ще говоря с Айлса, за да назначим среща с координатора ви.
Проследи я с очи, докато напускаше офиса му, а на устните му заигра неволна усмивка.
Вон седя смълчан известно време с ясното съзнание, че се налагаше да възобнови размислите си върху управленческите умения на Грант. Вместо това не спираше да обмисля идеята, че някой би опитал да причини неприятности на Бейли.
Беше чувал слухове, че Девлин си служел с незаконни методи, за да подпомага успеха си, но засега бяха само това. Слухове.
Вон беше отстъпил пространство на Девлин, защото нямаше смисъл да използва влиянието си срещу някой, който не причиняваше истински беди.
Само че… Ако Иън посмееше да се захване с Бейли и хотела й, Вон щеше да го кастрира.
Метафорично казано.
У него закипя гняв при мисълта Бейли да изгуби онова, което обичаше, или по-лошо — да пострада заради себичните желания на Девлин.
Може би също и физически.
8
Бейли
Да следя Джей в четвъртък, защото за пръв път ще замества Мона.
Да не забравя да купя чай „Туинингс" „английска закуска", за да заредя жълтата стая за пристигането на семейство Голдман в петък.
Да отида до банката да платя сметката за тока. Прелест.
Да звънна на мама и да й заявя, че няма начин да изляза на среща с мъж, чиято заглавна снимка във Фейсбук е на две жени, боричкащи се в кал.
Да се обадя на водопроводчика заради бълбукащия шум, издаван от душа в апартамент „Океанска гледка".
Да купя свинско филе за вечерята с Джес, Купър и семейство.
О, също така да помоля Мона да направи еклери.
Да обявя за продан в Ибей злощастните червени обувки на ток. Като стана дума, да направя пролетно почистване на гардероба си и да проверя дали няма още нещо за Ибей.
Въздъхнах и се завъртях на една страна в леглото си.
За мен беше почти невъзможно да се унеса в сън, когато най-накрая си легнех. Човек би решил, че след дългите часове работа изтощението би ме повалило мигом. За съжаление във всеки отделен ден имах толкова много задачи, мисли и тревоги, които да занимават съзнанието ми, че му отнемаше известно време да се изключи.
След поредния ден в хотела бях останала да спя в стаята в задната му част, която държах за резерва. В продължение на много дълго време полагах максимални усилия да се завлека у дома заради Том, но сега нямаше нужда да се тревожа за това и като бях уморена, беше хубаво да има къде да спя. Малката стая ми идваше от полза, защото като всички стаи за гости, тя също си имаше своя баня и когато предишната година Джесика преживяваше трудности, й дадох да я ползва, докато работеше като мой управител.
Посегнах към телефона си и изсумтях заради часа. Сметнах се за добро момиче, задето си бях легнала рано, само в полунощ. Вече минаваше един и още не спях.
Ела при мен, богиньо на съня!
Изпухтях и изритах завивките, а после се обърнах на другата страна.
Тъкмо когато бях на ръба да потъна в божествената забрава на дрямката, чух изскърцване по коридора, водещ към стаята ми. Близо до офиса.
Седнах и се заслушах, като се почудих дали някой от гостите не се разхожда из сградата. Изщракването от отварянето на вратата към офиса накара пулса ми да ускори темпо.
На никого от гостите не беше позволено да влиза в офиса ми.
И, по дяволите, трябваше да започна да го заключвам.
От нищото бях завладяна от ужасното чувство, че човекът, отворил вратата на офиса, не беше от гостите.
А и стълбите в хотела скърцаха. Нямаше начин да съм пропуснала да чуя някой да слиза.
Кръвта забуча в ушите ми, а сърцето ми препускаше в гърдите. Сграбчих телефона си, станах от леглото възможно най-тихо и приближих на пръсти до вратата.