— Само мъничко премеждие — обявих бодро и тръгнах към тях, все едно не бях облечена в копринен потник и шорти, които разкриваха прекалено много от тялото ми. Все едно не бях заобиколена от разпръснати по пода папки и предмети. — Но в общи линии всичко е наред.
— Ще се обадя на шерифа — обади се Вон зад гърба ми и макар да ми беше ясно, че така е редно да се постъпи, стиснах очи и изръмжах.
— На шерифа ли? Какво е станало?
— Бога ми. В безопасност ли сме?
Слушах, докато гостите ми изразяваха гласно страховете си и ми се прииска поне веднъж да можех да ги оставя да си мислят каквото искат, да ги пусна да си вървят, ако го искаха! Бях разтресена, шокирана, наранена и, честно казано, напълно бясна.
Последното, което исках, беше да играя ролята на неизменно любезната съдържателна на хотел.
Но се налагаше.
Отворих очи и се смесих с тях.
— Моля ви, всички сте в безопасност. Преди никога не се е случвало нещо подобно, но мога да ви уверя, че натрапникът няма да се върне и хотелът е напълно сигурен. Най-добре всички да се приберете по стаите си, докато се разбера с шерифа — тихо, обещавам. Разбира се, ще изключа от сметките ви тази нощувка и през целия ден утре храната за всички гости ще е безплатна. Освен това ще ви предложа отстъпка от петдесет процента, ако в бъдеще решите отново да направите резервация в хотела ми.
Както се надявах да се случи, всичките ми отстъпки и безплатни услуги изпълниха магията си и гостите ми се затътриха обратно към стаите си, като мърмореха на тема застраховка, но също и за прелестните мъфини и крем брюле на Мона.
Обвих ръце около тялото си и се вгледах във входа на хотела. И двете врати зееха.
— Ето — изникна до мен Вон.
Погледнах го с изненада установих, че ми предлагаше коженото си яке.
Приех го, наметнах се и бях възнаградена с гигантски повей от неговия одеколон. Почувствах неуместни тръпки в гърдите си и се загърнах плътно в прекалено голямото яке, за да не успее да види настръхналите ми зърна.
— Благодаря — прошепнах и се взрях в него.
Вон отвърна на погледа, а в красивите му очи личеше загриженост.
Преди никога не ме беше гледал така.
Почувствах се принудена да кажа:
— Добре съм.
Загрижеността се преля с гняв.
— Не си добре — тросна се. — Имаш ли някаква представа кой беше натрапникът?
— Убедена съм, че беше Стю Девлин.
Той изруга под нос, а едно мускулче на челюстта му заигра. А после гневът му вече беше насочен към мен.
— Защо не се обади в полицията, вместо да му се опълчваш?
Зяпнах изненадано заради нападките му.
— За твоя информация звънях в полицията, докато му се опълчвах. Не допусках, че ще ме тръшне на земята! Реших, че просто Стю се държи като гадина. Не мислех, че би ме наранил. — Потреперих при мисълта.
— Е, сега вече е покойник.
Между бедрата си почувствах прилив на силно желание заради покровителството, които долавях от него. Това ме накара да се чувствам смутена.
— Как така… Защо си тук?
Той хвърли поглед към зеещите двойни врати.
— Понякога нощем се разхождам по алеята. Като минавах, видях, че вратите са отворени. Явно е разбил ключалката. — Вон присви очи. — Разбрах, че нещо не е наред, влязох да проверя и чух боричкане в офиса ти.
Слава богу.
Никога през живота си не бях допускала, че ще съм благодарна за присъствието на Вон Тримейн, обаче бях. Не знаех дали е заради адреналина, шока или нещо друго… но бях, така да се каже, възбудено благодарна.
— Ами… благодаря — прошепнах неспособна да го погледна.
Погледнех ли го, щеше да разбере, че си представях как го събличам. Хвърлих му кос поглед с ъгълчето на окото си. Беше навил ръкавите на пуловера и беше показал мускулестите си ръце.
Имах слабост към мъже със здрави ръце и хубави длани.
Вон можеше да се похвали и с двете.
Прехапах устна заради видяното и си наложих да се стегна.
Какво става тук, по дяволите!
От адреналина е, уверих сама себе си.
Звукът от отварянето на градинската ми порта ме изпълни с облекчение. Получих така необходимото си разсейване с влизането на шериф Кинг.
Джеф Кинг беше избран на поста в същата година, когато добрата приятелка на майка ми Джаклин Роуз беше избрана за кмет. Джеф беше солиден, компетентен, почтен, като цяло прекрасен човек и шериф. Също така беше вдовец. Жена му почина от рак преди осем години и оттогава жените на Хартуел не спираха да душат около него. Без особен успех.
Далия беше имала малък флирт с него преди няколко години и според мен Джеф я харесваше. За съжаление тя беше погрешната жена, с която да се захване. Бях подразнена и дори малко ядосана, задето Далия развали нещата с него — докато не си припомних, че моята добра приятелка я биваше особено много да се самонаказва. И също така, че много отдавна беше подарила сърцето си на друг, дори тя да отказваше да го признае.