Да видя Джеф ме накара да се успокоя.
Не че не се чувствах в безопасност. С Вон до мен се усещах напълно защитена. Но не и спокойна. Нямаше нищо успокояващо в това да съм така привличана от мъж, за когото дори не бях убедена, че харесвам особено.
— Джеф — произнесох. — Имах предвид шерифе. — Все забравях да се обръщам така, когато беше на поста си.
При ръста му от метър и деветдесет и пет високият и широкоплещест полицейски служител сякаш запълни цялото пространство. И аз не възразявах срещу това. Могъщото му присъствие ми допадаше повече, отколкото можех да изразя с думи.
— Здравей, Бейли. — Заместникът шерифът Уенди Ролинс също пристъпи в хотела и се огледа, за да се запознае със ситуацията. Уенди беше част от полицейските сили на града вече от двайсет години и също беше близка приятелка на майка ми.
Усмихнах се, доволна, че и тя е тук.
— Съжалявам, че ви повиках толкова късно.
— Недей. — Тя се намръщи. — Няма за какво да се извиняваш.
— Мястото на престъплението? — поинтересува се Джеф.
— Офисът й — отговори Вон. — Бях излязъл да се поразходя, видях вратите й отворени и реших да проверя. Заварих как Стю Девлин я нападаше в офиса й.
Уенди се начумери, преглътна нещо, за което знаех, че вероятно са няколко подбрани думи, а Джеф придоби малко изненадан вид.
— Стю Девлин ли? Сигурни ли сте за самоличността му?
— Не — поклатих трескаво глава. — Беше с маска.
— Тогава откъде знаете, че е бил Стю?
— О, хайде, шерифе, познавала съм го през целия си живот.
Той въздъхна.
— Покажи ми офиса и ми разкажете всичко от самото начало.
Сторих именно това и се почувствах облекчена от факта, че Вон остана до мен през цялото време.
Трийсет минути по-късно Джеф и Уенди бяха взели показания и стояха в градината на хотела.
— Утре ще пратя някой от заместниците ми да вземе показания от гостите по време на закуска — заяви Джеф.
— Слава богу, че вече им предложих безплатна храна — промърморих, посърнала, че на гостите ми ще бъдат причинявани допълнителни неудобства.
Вон отпусна длан върху ръката ми и аз погледнах надолу, шокирана от допира, а той попита Джеф:
— Ами Стю?
— Всичко, което мога да направя, е да го извикам на разпит, но без стопроцентово потвърждаване на самоличността от свидетел нямам за какво да се хвана.
— Това са тъпотии.
— Тримейн — предупреди го Джеф. — Не, че не ви вярвам. Ще сторя, каквото е по силите ми. Обещавам. Бейли, има ли нещо друго, за което трябва да знам? Бейли?
— А? — Откъснах очи от ръката на Вон и вдигнах рязко глава. — О, не. Поне не се сещам. Ако ми хрумне нещо, ще намина през участъка.
— Поспи малко. — Джеф кимна и понечи да си върви.
Махнах за сбогуване към него и Уенди и после се обърнах към Вон. Бях по-будна отвсякога и не ме беше срам да призная, че в момента не ми се оставаше сама.
— Би трябвало да се прибираш.
Той ме изучава известно време и сякаш успя да прочете мислите ми.
— Видях бутилка вино в офиса ти, която беше оцеляла след разгрома. Искаш ли да я отворим? Може да успокои нервите ти.
Предложението му ме изненада, но също така ме трогна. Успявах да зърна друга страна на Вон Тримейн, за която Джес се кълнеше, че съществува. Може би беше права.
— Искаш ли да го пием на плажа? Водата винаги ме успокоява.
Той кимна приветливо.
Ама наистина приветливо.
— Разбира се.
Прикрих шока си, доколкото беше по силите ми.
— Аз… Ъъ… Нека първо се преоблека.
Очите на Вон обходиха оскъдните ми одежди и той отново придоби ядосан вид.
— Добре, заеми се с това — промърмори и се запъти по посока на офиса ми.
— Е, това ще е интересно — избъбрих под нос. Приближих яката на якето му към носа си и вдъхнах. При мириса на одеколона му пърхането в корема ми се поднови по негова собствена инициатива. О, мили боже. — Изключително интересно.
9
Вон
Той беше предложил да отворят бутилката вино от офиса на Бейли, за да се успокоят нервите й. Но не беше само заради нея. И той имаше нужда от укротяване. Адреналинът бушуваше в тялото му и в този момент искаше да изразходва този адреналин с Бейли.
Дори не помисляй за това.
Беше бесен на Стю Девлин, задето беше влязъл с взлом в хотела.