За това може да мислиш.
Гневът го разсейваше.
За Вон Стю беше мъртвец.
Освен това беше ядосан и на Бейли. Толкова ядосан, задето се беше изложила на опасност и дори не даваше вид да съжалява, че го изплъзваше животинско желание да я чука, за да я накара да се смири.
Дотук с това, че гневът го разсейваше.
Миниатюрното потниче и шорти, в които беше облечена, не подобряваха нещата и той се почувства ужасно, че мисли за секс, когато някой беше нахлул в хотела й и я беше нападнал.
Вон сграбчи виното с ясното съзнание, че не беше предложил да седне и да пие заедно с нея, само за да се успокоят нервите й. Все още не искаше да я оставя сама и имаше усещането, че тя също не желаеше това.
Като се показа от офиса, тя тъкмо се задаваше по коридора. Вон беше благодарен да види, че се е преоблякла в джинси и дебел пуловер. Подаде му якето и кимна към виното.
— Изчакай да взема две чаши от кухнята.
Като се върна, не носеше само чаши, а и лед, увит в кърпа за съдове.
— За челюстта ти — подаде му го.
Той го прие с признателност, понеже не изгаряше от желание да има синина, която персоналът и гостите му да гледат. Няколко секунди по-късно двамата заключиха хотела и излязоха от градината на дъсчената алея. Мълчанието помежду им не беше точно комфортно, но не беше такова между двама души, които не знаеха какво да си кажат.
Създаваше усещането за мълчание между двама души, които се бояха какво можеха да кажат един на друг.
Или може би той влагаше прекалено много смисъл в това.
— Значи просто си се разхождал и си видял вратата? — попита Бейли.
— За щастие, да.
Но имаше нещо повече. Беше приел сериозно предупреждението от Джесика по отношение на Девлин, така че по време на среднощната му разходка мислеше също и за Бейли.
Почувства дълбоко в себе си, че нещо не е наред, когато вдигна очи и видя вратите на хотела широко отворени. Заля го страх, какъвто не беше изпитвал никога преди, щом влетя в сградата и чу боричкането в офиса. И като зърна Бейли под Девлин, като го видя как замахва, за да стовари юмрук върху лицето й, Вон беше завладян от непозната досега ярост.
Беше лоша идея да се върти около жена, която събуждаше подобни емоции, но в момента Вон не вземаше решения; горещата кръв, течаща във вените му, го правеше.
Продължиха смълчани по пътя си, докато не наближиха неговия хотел. Бейли спря на мястото, където парапетът прекъсваше, за да отстъпи място на рампата, водеща към плажа. Седна в горния й край.
Той последва примера й, като запази известно разстояние помежду им и отвори виното. Бейли подложи чашите и той наля, като през цялото време чувстваше погледа й върху лицето си.
— Няма да му позволя да ми причини това — промълви тя, като се постара да прикрие треперенето на гласа си. Не успя.
Вон поднови на ум обещанието си да унищожи Стю Девлин и притисна леда по-силно към челюстта си.
Прочисти гърло.
— Да ти причини какво?
— Да ме уплаши. Да ме кара да се страхувам в собствения си хотел.
— Би могла да инсталираш охранителна система — предложи и я наблюдаваше, когато тя вдигна чашата към устните си. Ръката й трепереше.
Определено щеше да унищожи шибаняка.
— Това значи да му позволя да победи — заяви тя, преди да отпие.
— Няма да посмее да го повтори. Дори той не е такъв глупак.
Бейли изръмжа.
— Знаех, че е идиот, но… чак толкова. Няма начин баща му да има нещо общо с това.
— Подозирам, че си права. — Иън Девлин беше змия, но по-умна змия от сина си.
Бейли изгълта цялата чаша вино и после му подаде да я напълни отново. Той го направи, без да задава въпроси.
— Радвам се, че си бил там — промърмори, докато той й наливаше.
Това му подейства шокиращо и той насочи очи към лицето й.
Бейли се беше втренчила в чашата вино и отказваше да срещне погледа му.
Упорито момиче.
Подсмихна се, развеселен от нея.
— И аз се радвам, че бях там.
Сега вече очите й срещнаха неговите и личеше, че тя също е шокирана. Забеляза леката му усмивка, но предполагаше, че не й беше убегнала и искреността му, защото тя се изсмя изненадано и поклати глава.
— Вон Тримейн се появи, за да ме спаси. Този облог бих го изгубила.
Почувства силно бодване в гърдите. Нима тя си мислеше, че би допуснал да й се случи нещо?
Какво друго да си мисли? Държиш се с нея като пълна гадина.
Отпи от виното си, устремил поглед към притъмнелия океан. Обичайното умиротворение, което му носеше, беше погълнато от водовъртежа от емоции, подбуждани от жената до него.
— Допада ми да мисля, че умея да разчитам хората — отрони тя. — Но ти си много труден за разчитане. За мен ти си като леда в ръката ти. Все едно не те е грижа за нищо и никого освен за хотелите ти. Но Джесика и Купър се кълнат, че си добър човек. И тази вечер ти се хвърли в моя защита. Обаче… ето те тук… леда пак го има.