Вон се вгледа съсредоточено във виното си и почувства сърбеж под кожата си; желание да изгуби контрол. Би могъл да изгълта цялата бутилка вино и после да обвини него за действията и думите си.
Тази мисъл, може да се каже дори изкушение, го накара да остави чашата извън обсега си.
— Може би не те бива чак толкова да четеш хората, госпожице Хартуел. Все пак гаджето ти, с което бяхте заедно от десет години, въртеше любов зад гърба ти.
В мига, щом думите напуснаха устата му, потрепери.
Настъпи напрегнато и мъчително мълчание, но Вон усещаше изгарящия й поглед върху себе си. Събра кураж и се обърна да посрещне укора в очите й.
— Съжалявам. Създал съм си навик да се държа гадно с теб.
Бейли повдигна вежди заради признанието му. И после в тези нейни красиви очи се вмъкна нещо едновременно печално и пакостливо.
— Може би причината е, че аз имам навика да се държа като кучка с теб.
Той се изсмя, преди да е успял да се спре.
Усети, че го наблюдава и като спря да се смее, установи, че се е втренчила смаяно в него по начин, по който не го беше правила никога. Вон изпитваше неудобство заради очевидното й любопитство.
— И аз се смея от време на време, госпожице Хартуел.
— Е, около мен никога. И престани да ми казваш госпожица Хартуел. Умолявам те.
Разшава се и усети как се разгорещява още повече, когато думите й пробудиха призрака на отдавнашна сексуална фантазия, свързана с нея.
По дяволите.
— Защо те притеснява? Така се казваш. — Гласът му прозвуча по-дрезгаво, отколкото му се нравеше, и почти издаде възбудата му.
— Заради начина, по който го произнасяш. — Тя повдигна рамене и пийна от виното си. — Така или иначе в момента това ме кара да се чувствам като стара мома.
— Заради Том ли? Липсва ли ти? — Защо я попита това, по дяволите?
Тя изглеждаше точно толкова изненадана, колкото него, от личния въпрос и за момент Вон реши, че няма да отговори.
Но после тя го направи.
И отговорът й го шокира до крайност.
— Не. — Тъга помрачи очите й. — Липсва ми приятелят ми. Но не и гаджето. Онова, за което скърбя, са всички години, изгубени с него… защото това е във вреда и на двама ни.
Вон изучаваше лицето й, докато тя се взираше в океана. Не му убегна потрепването на мускулче на деликатната й челюст, все едно беше стиснала зъби, за да се пребори с прииждащите емоции.
Искаше да научи какво имаше предвид тя. Може би се дължеше на това, че беше така открита с него, а може би просто на прекалената близост с жена, която желаеше от толкова дълго, но както изглеждаше, самоконтролът на Вон отсъстваше напълно.
— Какво означава това?
Тя изпусна уморена въздишка.
— Том и аз… Ние… Ние нямахме това, което имат Джес и Купър. Задържах се с него, защото беше нещо сигурно. Останах, защото той е човек, който заслужава някоя като мен. И обратното. Не бяхме един за друг и аз го знаех, обаче си мълчах. Той изневери, защото аз си мълчах.
— Няма как да вярваш на това — той звучеше ядосано.
Бейли присви очи към него.
— Нима? И откъде би могъл да знаеш ти?
Не обърна внимание на раздразнения й тон.
— Том Сътън се целеше прекалено високо. И това му беше известно. На всички беше известно. И именно заради това всички го смятат не само за мръсник, задето ти изневери, но и за шибан кретен.
— Не знам дали да се лаская, задето получавам комплимент от теб, или да се гневя. Какво изобщо значи това? Че Том е по-малко привлекателен от мен? Не е ли това малко повърхностно?
— Не съм казвал, че е по-малко привлекателен от теб. Няма как да знам дали е така. Знам обаче, че никога не съм прекарвал и един вълнуващ момент в компанията на този човек.
— Твърдиш, че не е достатъчно интересен, за да е с мен.
Той просто остана вгледан в нея.
Бейли не успяваше да прикрие изумлението си.
— Ха. Сериозно ли?
Вон се подсмихна и се наслади на факта, че беше успял да я извади от равновесие.
— Само защото умееш да бъдеш кучка, Бейли, не означава, че не си интересна кучка.
— Кучка съм само към гадини. — Тя изгълта остатъка от виното. Не помоли за повече обаче, а остави чашата настрана и се облегна назад върху дланите си.
— Ласкаеш ме, както винаги.
— Защо се държиш като гадина, Тримейн?
— Бих желал да ти напомня, че ти беше тази, която подхвана кампания за омраза срещу мен.
— Тревожех се за дъсчената еспланада. Мислех, че ще издигнеш някоя грозна модерна сграда и тя ще унищожи онова, което имаме тук. Фактът, че не прояви отзивчивост, не беше от помощ.