Дори да беше изненадан от въпроса ми, от уязвимостта, която допуснах той да види, не го показа.
Вместо това, като истински джентълмен, какъвто бях убедена, че баща му го е отгледал да бъде, той се изправи на крака и протегна ръка към мен.
Поех я и не пропуснах да отбележа как цялото ми тяло беше погъделичкано от горещи искри при допира.
Осъзнатост.
Тези искри съществуваха помежду ни от самото начало, но аз отказвах да призная, че е възможно да съм така привлечена от човек, когото не харесвах, особено пък като се предполагаше, че съм влюбена в Том.
Сега вече можех да призная, че у Вон Тримейн имаше много повече от видимото за окото и да, умееше да бъде гадина, но за това си съществуваха причини. Не пропуснах да забележа, че избегна въпроса ми за влюбването. А аз бях Бейли Хартуел. Никой не се наслаждаваше на мистериите повече от мен. Той беше мистерия, която особено държах да разплета.
Вон стисна ръката ми и хватката му се затегна, очите ни се срещнаха и неговите проблеснаха, щом телата ни се отъркаха, когато се изправих. Почувствах през мен да протича същата енергия от по-рано.
Вон ме желаеше.
Заля ме силно вълнение.
Беше трудно да разгадаеш мистерия, без да разполагаш с козове.
В тази ситуация аз обаче имах един коз.
Преди никога не бях използвала секса като коз. Беше нещо, което и двамата искахме, но не бихме могли да го признаем. Досега. За мен това беше като мост, който да ме доближи до мъжа, за когото най-накрая можех да призная, че ме интригуваше като никой друг.
10
Бейли
Не си казахме нищо повече, докато вървяхме към хотела.
— Ела с мен да направим обход. — Докато му говорех, отключих вратата.
Ако беше изненадан, че аз, Бейли Хартуел, имам нужда от мъж до себе си, за да проверя дали хотелът е безопасен, Вон не каза нищо.
Минавахме от помещение в помещение и се уверихме, че всичко е спокойно. Оставихме празната бутилка, чашите и мократа кърпа за съдове в кухнята и го поведох към офиса си.
Там все още цареше хаосът от по-рано.
— Искаш ли да ти помогна да разтребиш? — Вон се намръщи надолу към мястото, където Стю ме беше съборил на земята.
— Не. Ще се оправя утре — излязох с надеждата, че той ще ме последва и той го направи, а по лицето му пробяга намек за предпазливост, като осъзна, че стоим пред спалня.
— Оставам да преспя тук, когато работя до късно.
Различих точния миг, в който се канеше да си тръгне.
— Знам, че ме желаеш — типично за мен да го изстрелям просто така.
Просто не бях допускала, че ще го направя пред Вон.
Той изруга под нос и понечи да си върви, но аз пристъпих пред него, опрях длани в масивните му гърди и долепих крака до неговите.
Той ме хвана все едно се канеше да ме отблъсне, но в мига, щом ме докосна, застина, несигурен как да постъпи.
Сърцето ми препускаше в гърдите при усещането за него, при мириса му, при мисълта да се събудя, а чаршафите ми да са напоени със същата миризма. Зърната ми набъбнаха под пуловера и ми се прищя да бях оставила потничето под него, та той да не може да види мигновената реакция на тялото ми при неговата близост.
— Не искам да съм сама тази вечер.
Хватката му отслабна и се уплаших, че самоконтролът му е на път да покаже грозното си лице.
— Тогава ще остана с теб, но това не означава нищо.
— Казах ли, че не ти отива да си високомерен и скован, сякаш имаш бастун, заврян в задника — подкачих го и се притиснах по-плътно до него, за да се насладя на твърдата изопнатост на тялото му. — Толкова съм уморена вечно да държа нещата под контрол, Вон. Грижа се за себе си. Грижа се за хотела. Грижа се за този град. В случая с Том аз се грижех за него във всяко отношение. Поех контрол върху живота на двама ни и върху случващото се в леглото ни. Веднъж искам да не е така. — Надигнах се на пръсти и отърках устни в неговите. Допирът предизвика силни тръпки между краката ми и аз изстенах.
Почувствах го да трепери.
У мен забушува удовлетворение.
— Отведи ме в стаята ми, Вон. Поеми контрол, та да не ми се налага на мен да го правя. Желая те. Искам да ме положиш на леглото и да вземеш онова, което искаш. Ти го искаш, нали? — Вгледах се дълбоко в очите му и потрепнах заради огъня в тях.
— Обзалагам се, че си мислил за това. Да подчиниш враждебната принцеса на дъсчената еспланада.
Очите му припламнаха и той заби пръсти в ръцете ми.
Имах усещането, че току-що бях улучила право в десетката.
— И представа нямаш. — Устните му се впиха в моите и целувката му беше настойчива, наказваща, почти болезнена.