Зърнах там нещо, което озари моя свят.
Вон Тримейн държеше на мен.
И просто така напрежението в мен се пречупи, раздроби се на части и ме запрати отвъд ръба на най-високата скала, от която някога бях хвърляна. А падането… Падането беше неповторимо.
— Вон! — проплаках и спуснах клепачи с пърхане заради пълно и неподправено блаженство, изпълнило цялото ми тяло, като фокусът му беше в самата ми сърцевина. Мускулите във вътрешността ми се затегнаха около члена на Вон, а усещането беше така еротично и неподправено, че забих нокти в гърба му с всички сили.
Чувствах, все едно никога няма да свърши. Продължавах да пулсирам около него в резултат на оргазма си, съвсем бегло отчела факта, че хълбоците на Вон се бяха блъснали в мен. Застина. А после след един тласък членът му запулсира в мен, докато стигаше докрай.
Кулминацията му беше мощна, но далеч не така продължителна като моята. Това би било невъзможно.
Лежах напълно зашеметена, отпусната, а Вон издаде ръмжащ звук и зарови лице в шията ми.
Гърдите ни се повдигаха и спускаха едни срещу други, докато се мъчехме да нормализираме дишането си.
И именно в този миг схванах всичко.
„Довери ми се", беше казал той.
Не ме изтезаваше, за да бъде груб. Проточи любовната игра, за да ме дари с най-дългия и опустошителен оргазъм в живота ми.
Някак си успях да помръдна безжизнените си ръце и ги обвих около него. Изпитвах удоволствие от усещането за тежкото му тяло върху моето и си припомних израза на лицето му докато свършваше. Стиснатите му зъби, проблясващата ми от потта кожа, замъглената похот в изумителните му светли очи.
Запулсирах около него в нещо като малък остатъчен шок, а той вдигна глава и изпъшка.
Не му дадох време да подлага на прекалени анализи стореното от нас, да излезе от мен и просто да изчезне. Вместо това го целунах страстно, нежно и дълбоко. Той отговори на целувката, а аз се претърколих, за да се озова отгоре му и той го позволи. Ръцете му галеха гърба ми, косата ми, дупето ми, докато се целувахме, а аз се притисках с все сила към него в копнеж за още, в желание той отново да е готов е за мен.
Докосвах и вкусвах всеки сантиметър от него и той наистина беше готов, така че заменихме използвания презерватив с нов.
Този път аз опознавах неговата красота, твърдите повърхности на мускулите му, топлината на кожата му, солта от потта му, вкуса му.
Този път аз го бях възседнала. Яздех го бавно, тъй като силната ни потребност един от друг бе обуздана благодарение на първия ни път заедно.
Сега вече можех да си дам време да му се насладя.
И именно това направих.
Защото дори докато го яздех, докато се движех нагоре и надолу върху члена му, погледът в очите му ми казваше, че контролът все така е негов, и аз го чувствах. Но също така осъзнавах властта си върху него.
А това беше най-опияняващият афродизиак.
Оргазмът на Вон настъпи пръв, хълбоците му се задвижиха под мен и той полетя отвъд ръба, а аз го последвах.
Изтощена, смайващо изтощена, аз се строполих отгоре му и зарових лице в шията му.
— Никога не съм допускала, че е възможно да е така между нас — прошепнах.
Никога преди не се бях чувствала толкова отпусната, свързана, жива и в покой, както в този момент. За пръв път от много време заспах, без да мисля за задачи, служебни проблеми или нещо изобщо… за нищо освен за мъжа, който още беше в мен.
За мъжа, който беше възможно да съм чакала цял живот.
И през цялото това време той беше под носа ми, надянал елегантен костюм и самонадеяна усмивка.
11
Вон
Можеше да обвини за това природата, да каже как той е просто мъж, а нямаше мъж, който да е способен да устои на Бейли Хартуел, наумеше ли си тя да го съблазни.
Но подобно обяснение би го направило още по-голям мръсник, отколкото беше.
Тя беше заспала с члена му още вътре в нея.
Приглуши ругатнята на възбуда, напираща на устните му, докато я гледаше, а енергичната му ерекция го теглеше към нея за още. Когато осъзна, че е потънала в сън, внимателно излезе от нея и я намести да легне на една страна. Тя се сгуши в него, преди да е успял да се отдръпне и проклет да беше, но искаше само още малко време да може да се наслаждава на факта, че най-накрая червенокосата жена до него беше онази, която беше желал през цялото това време.
Красивите й тъмночервени къдрици се стелеха по ръката му и гъделичкаха кожата му. Такава мекота.
Всичко у нея беше такова. Кожата, очите, дори сърцето.