Ясно усети момента, когато тя взе решение да го спаси. Момента, в който той се превърна в поредната Джесика, в поредната Далия.
Разбира се, той беше нещо повече от тях, след като искаше да преспи с него, но повече от това искаше да излекува изстрадалата му душа.
И реши, че сексът ще отслаби защитата му.
Беше права.
Направи го.
Вон не можеше да си спомни време, когато да е бил така увлечен по жена. Долови това смущаващо оживление под кожата си. Тази неотложност. Тази решимост да обяви Бейли Хартуел за своя, все едно беше праисторически пещерен човек.
Би могъл да обвини нея.
Би могъл да набеди момента, в която тя каза: Обзалагам се, че си мислил за това. Да подчиниш враждебната принцеса на дъсчената еспланада.
Прозорливо от нейна страна. Секси до крайност.
Бейли Хартуел си падаше по мръсотийките в леглото.
Не беше някоя невинна принцеса.
Лоялна. Безмилостна. Покровителствена. Мила. Силна. Забавна. Дръзка. И напълно съвършена за него в леглото.
Вон се вгледа в красивото й лице, в подпухналите й устни, в поруменелите бузи и му се прииска да можеше да си отвори очите. Искаше да зърне тези изумителни очи да го гледат с мекота, с обич, преливащи от желание.
Искаше го, защото знаеше, че след този момент никога отново нямаше да види този израз в очите й. Защото сега знаеше със сигурност, че е влюбен в Бейли.
И щеше да разбие сърцето й.
Никога не съм допускала, че е възможно да е така между нас.
Налагаше се да прекрати това незабавно.
Като че дочула мислите му, Бейли отвори очи. В началото изглеждаше объркана, а после тези скъпоценни камъни погледнаха към лицето му.
От тях започна да се излъчва мекота.
Нежност.
Желание.
Вон запамети изражението й, запечата в съзнанието си най-красивия образ, който беше виждал някога, и прокле себе си, задето беше такова проклето прасе, чието сърце беше достатъчно голямо, та да се влюби, но недостатъчно голямо да остане влюбено.
Връзките не бяха за него. Знаеше го. И не искаше да изгуби това, което чувстваше към нея.
Не и към Бейли.
Тя би го наранила и той би наранил нея. Последния път, като се случи нещо такова, той почти съсипа една жена. Връзките бяха нещо прекалено сложно, а той беше на трийсет и шест. Беше водил живот на ерген прекалено дълго, та да се залови да се променя сега.
Именно по тази причина да се поддаде на изкушението го правеше такъв никаквец.
— Хей — прошепна тя. — Колко дълго съм спала?
— Не дълго.
Бейли се напрегна заради студенината в думите му.
Той се отмести, стана от леглото и се запъти към банята да се освободи от презерватива. Като се върна в стаята, поддържаше погледа си насочен изцяло към разхвърляните му по пода дрехи. Усещаше, че Бейли следи всяко негово движение.
— Това ли е частта, в която ми заявяваш, че е било грешка? — подкачи го, макар че в думите й се долавяше горчивина.
— Повярвай ми, беше точно това. — Той вдигна очи към нея и му се прииска да не го беше правил.
Тя седеше и държеше чаршафа отбранително, за да прикрие голите си гърди. Косата й беше с цвета на хоризонта при залез-слънце.
Боже.
Сега пък го превръщаше в поет.
— Не беше пиян — изтъкна тя.
— Не, не и от алкохол — хвърли й поглед, докато вдигаше боксерките и панталоните си. — Беше тежка нощ. Поддадохме се на адреналина.
— Значи ми казваш, че всъщност не си бил привлечен от мен?
— Не. Привлечен съм от теб. И те имах.
Тя пое рязко въздух заради онова, което остана неизречено.
— И след като вече ме има, не ме искаш отново.
Онази болка, онази ужасна болка, която беше изчезнала през времето им заедно, се завърна с още по-голяма сила. Прекрати онова, което вършеше, и срещна погледа й.
— Не ставам за връзки, Бейли. А ти и аз… — Отправи й язвителна усмивка, такава, която си наложи да извика на лицето си. — Наясно си, че няма да се получи. Дори не се харесваме.
— За известно време се харесвахме.
Тъжният й тон беше като нож, забит в сърцето му. Стисна здраво зъби заради усещането и едва се пребори с потребността да я притисне към себе си, да я задържи в обятията си, да я разтърси и да й каже, че заслужава нещо по-добро от мръсник като него.
— Просто сме от различни светове. Няма да си паснем.
Тя пое рязко въздух.
— След всичко, което ми разказа за майка ти и баща ти, приех, че не вярваш в тези междукласови глупости.
Вон осъзна, че е разтълкувала думите му погрешно и отвори уста да обясни, но после се спря.
Може би беше по-добре да я остави да мисли, че не е достатъчно добра.
— Аз не съм като родителите ми — отсече. — Разбирам мотивите на баба ми и дядо ми.