Най-малко любимият ми от заместниците. Наричах го Задник шериф. Не само защото беше саркастична и надменна гадина, но и защото беше отраснал като най-близък приятел на Кер, най-малкия син на Девлин. И двамата си въобразяваха, че им се полага респект от мига на раждането им и от същия този миг се държаха като мръсници.
Страхотно.
— Госпожице Хартуел. — Отмина Джесика и Купър, като напълно ги игнорира. — Шерифът ме прати да взема свидетелски показания от гостите във връзка с предполагаемия инцидент от снощи.
Присвих очи на думата „предполагаем".
— Имаш предвид инцидента, който всъщност се случи наистина. Инцидентът разиграл се пред очите на Вон Тримейн, изключително надежден свидетел, като се има предвид как всички знаят, че никога не би излъгал заради мен.
Джаксън изсумтя.
— Да, ами… Господин Девлин има стабилно алиби за местонахождението си снощи.
Обзе ме безпокойство.
— Разбира се, че има.
— Просто ме заведете при гостите, госпожице Хартуел.
— В ресторанта са. — Махнах зад гърба си. — Очакват те.
Той ме отмина без нито дума повече и влезе нехайно в ресторанта, за да се залови с разследването си.
— О, просто прекрасно — просъсках и насочих внимание обратно към Купър и Джесика. — Пратили са ми задника.
— Ще се погрижа да зададе точните въпроси. — Купър хукна след него, преди да съм успяла да го спра.
Погледнах умоляващо към Джесика.
— Моля те, попречи му да тормози Джаксън. Имам нужда тази малка гадина да ми помогне.
— Мисля, че и на двете ни е ясно, че Джаксън няма да ти е от никаква помощ. Целенасочено ще избягва всички факти, които доказват, че Стю те е нападнал снощи.
— Ами, след като се оказва, че Стю има „алиби", и без друго нямам шансове.
Джесика задържа загрижен поглед върху мен за дълго време. Усмихнах й се уморено.
— Нищо ми няма. Просто не спах много добре. При целия този адреналин… — И секса с Вон Тримейн, довел до пълното ми унижение.
— Способна съм да убия Стю заради това. Макар че Купър сигурно ще ме изпревари.
— Колкото и да съм поласкана, задето приятелството ни пробужда такова желание за насилие, наистина предпочитам да не го правите. Харесва ми да нямам близки, които да посещавам в затвора.
— Е, ако Девлин продължи с подобни изпълнения, един от нас ще свърши лишен от свобода заради възмездие.
— Не Иън Девлин е пратил Стю.
— Знам. С Купър стигнахме до същото заключение. Той е по-умен от сина си. Чудя се кой ли осигурява алибито на Стю.
Припомних си как преди няколко вечери с Том се натъкнахме на въпросния представител на семейство Девлин на дъсчената еспланада.
— О, струва ми се, че може и да знам кой е.
— Кой? — обади се Купър зад нас.
— Онази вечер го видях с Дейна. Изглеждаха доста близки.
Купър поклати отвратено глава.
— Не бих се учудил да го покрие.
Нито пък аз. Дейна Келърман беше доста различна от мен.
С въздишка отметнах кичур коса от лицето си, понеже тази сутрин не бяха имала време за прическа, и в следващия момент китката ми се озова в хватката на Джесика.
— Пострадала си.
— Какво? — Дръпнах я от нея и сведох очи. Боже мой. Имах синини.
Ръката ми беше прорязана от болка, сякаш най-сетне пробудена от осъзнаването, че съм пострадала.
— Стю ли? — Отправи ми кръвнишки поглед.
Припомних си начина, по който Вон ме беше държал на леглото предишната вечер и хвърлих поглед към другата си китка. На нея нямаше следа.
— Трябва да е бил Стю. — Потреперих като си спомних как я стовари на пода, за да ме накара да пусна телефона. — Да, от него е. — Докоснах синината с пръст и направих гримаса заради болката.
Как така не бях отчела болката?
Адреналин.
И всичкият този секс също беше допринесъл да ме разсее от нея.
— Със сигурност ще го убия — ревна Купър.
Прочистване на гърло зад нас ни накара да се обърнем и Задник шериф се присъедини към малката ни групичка.
— Опитай се да не се заканваш да убиеш някого в присъствието на полицай, Лоусън.
Купър се напрегна заради заплашителния му тон.
— Толкова дълбоко ли си в джоба на Девлин, та като полицейски служител да не даваш пет пари, че миналата нощ е била нападната жена?
Заместник-шериф Джаксън пламна, а очите му потъмняха от гняв и това го накара да изглежда като разглезен малък пикльо, който току-що е бил смъмрен пред класа.
— Мери си приказките.
Джесика пристъпи между Купър и заместник-шерифа.
— Предполагам, че сте приключили с обстойния разпит на свидетелите? — От всяка нейна дума струеше сарказъм.
— Да, приключих.
— Е, като лекар на Бейли ще прегледам нараняванията. Искате ли да направя снимки, който да добавите към разследването?