— Няма да е необходимо.
Приятелката ми присви красивите ли лешникови очи към Джаксън,
— Според мен шериф Кинг няма да се съгласи с вас, така че ще звънна и ще го попитам лично.
— Приключих тук. — Задник шериф дари всички ни с кръвнишки поглед, преди да напусне хотела ми без нито дума повече.
Купър го проследи с преценяващ поглед.
— Струва ми се, че ще трябва да си поговоря с Кинг за този малък кучи син.
— Пълен идиот е — съгласих се. — Нямаше как да е по-ясно накъде е насочена лоялността му. Сигурно получава пари от Девлин.
— Най-вероятно редовно — добави Джесика. — Сигурно постоянно го снабдява с информация.
— Но това са само заключения, базирани на предположения — отбелязах с въздишка.
— Не, това са заключения, базирани на интелигентен анализ на фактите — поправи ме Купър.
Китката ми пулсираше и я потърках, неспособна да повярвам как така ми беше отнело толкова дълго да забележа силната болка.
— Понякога наистина обичам този град.
Джесика огледа китката ми.
— Налага се да оставиш някой да наглежда хотела и да дойдеш да те превържа и да проверя за други наранявания. Защо Кинг не е извикал линейка снощи?
— Попита ме дали се нуждая от медицински грижи, докато давах показания, но аз мислех, че съм съвсем добре и категорично отказах.
Джес не изглеждаше доволна от това. Купър също.
— Всичко това е крайно нескопосано. Кинг можеше да се представи по-добре.
— Не е сбъркал никъде, Купър. Не приписвай недостатъците на Задник шерифа… на заместник-шерифа.
— Задник шериф — прихна Джесика. — Находчиво.
Зарадвах се на миг на развеселеност, защото това прогони част от гнева на Купър. Отправи й любящ поглед, обви ръка около кръста й и я придърпа, сякаш просто искаше да я почувства до себе си. И мисля, че беше точно това, защото тялото му видимо се отпусна.
У мен се пробуди лека завист. Не можех да повярвам, че предишната нощ имаше момент, в който си въобразих, че беше възможно да имам същото като Купър и Джесика… с Вон Тримейн.
Беше трудно да си представя Вон някога да ме прегърне, защото присъствието ми му носи спокойствие.
Като за начало аз не бях най-успокояващият човек за компания. Всъщност вбесявах го повече от всеки друг.
Престани да мислиш за него!
— Аз… Ъъ… Ще поръчам на някое от момичетата да наглежда хотела, за да се погрижим за това. — Размахах китката си пред очите на Джес.
Нещо в поведението ми явно я смущаваше.
— Сигурна ли си, че наистина си добре?
— Напълно. Бясна до крайност. Но добре.
След телефонно обаждане до шериф Кинг, в което той потвърди, че иска снимки от нараняването ми и се ядоса, че бях отказала медицинска помощ, защото това би навредило на случая ми, ако успееше да вкара Девлин в съда, Джес превърза китката ми. Също така ме прегледа за други натъртвания и като се изключеха още няколко синини по ръцете и гърба, нямаше нищо интересно. Джес имаше записани часове за целия ден, така че нямаше време да се мотая около нея и да бъда обект на любопитството, струящо от очите й.
Искаше да научи какво се е случило от моя гледна точка и също така бях убедена, че желаеше да научи защо Вон е бил в хотела ми, та да ми се притече на помощ.
А аз не исках да говоря за това.
Ни. Най. Малко.
Тъкмо излизах от лекарския кабинет, когато изпитах силен копнеж за кексче с фъстъчено масло „Рийсис". Като се намирах под особен стрес, апетитът ми за шоколад и бонбони се усилваше и това определено беше един от тези случаи. Така че вместо да се запътя обратно към хотела, поех към магазина за хранителни стоки на Мейн Стрийт.
Идеята не беше добра.
Не беше добра, защото се натъпках със сладкишчета, а после винаги ми ставаше лошо. Но също така не беше добра от гледна точка на последствията.
Нямах представа, разбира се, че ще се натъкна на Девлин.
Умувах пред предлаганите захарни изделия и се чудех дали да добавя пакетче „М&М" към запасите си, когато го зърнах с ъгълчето на окото си. Вдигнах поглед и в гърдите ми се пробуди обичайната силна скръб, както винаги щом видех Джак Девлин.
Имаше време, когато мнението ми за него беше изключително високо. Някога двамата с Купър бяха комбина от сексапилни и свестни мъже и аз ги обичах искрено.
Гледах в тъмните синьосиви очи на Джак и ми се прииска да не беше толкова хубав, прииска ми се въпросните очи да не бяха така неразгадаеми заради пазените тайни. Колкото и да бяха потайни обаче, аз винаги бях намирала очите на Джак за мили. Същите като на майка му.