И все пак Бейли беше единственият човек, с когото беше губил хладнокръвието си. Ставаше отмъстителен. Зъбеше се като недозрял тийнейджър.
И всеки път я нараняваше.
Тя не беше като жените, около които беше израснал. Те се бяха научили от млада възраст да прикриват емоциите си.
Емоциите на Бейли бяха на показ, та всички да ги видят.
Например… Той знаеше, че тя е привлечена от него. Също така му беше известно, че мразеше това положение, защото макар и да беше привлечена от него, не го харесваше. Бейли не го хареса от мига, щом се срещнаха, и отчасти това също беше причината да отвръща по този начин.
Но понякога, като например сега, стигаше прекалено далеч.
Потръпна, когато изречените от него думи прокънтяха в главата му. Горчивият копнеж, който неизменно чувстваше в нейно присъствие, се превърна в пулсиращ спазъм, в болка — непоносима болка от разкаяние в сърцето му. Бейли Хартуел беше всичко друго, но не и посредствена.
В действителност беше му коствало цялата воля да потисне ерекцията си, когато бельото й изпадна от пазарската торбичка. Погледна нагоре към нея и си я представи облечена в него, а кръвта се стече право в пениса му.
В опит да не стигне до възбуда на публично място той насочи мислите си към Том Сътън и позволи на гневното му разочарование да надделее. Беше истински абсурд, задето идиот като Том Сътън ще се радва на честта, на неописуемото удоволствие, да види Бейли в това оскъдно бельо. Беше истинско престъпление той да е този, който я държи в прегръдките си нощем и крачи редом с нея денем, той да е един от хората, които тя озарява със светлината си. Толкова много светлина. Никога не беше срещал жена като нея. Всяка мисъл, всяко чувство, бяха разкривани пред околните — беше смела, пряма, искрена. Действаше му освежаващо да премине от свят, където жените рядко казваха какво мислят, където играеха лукави игри, в света, в който съществуваше Бейли Хартуел.
И я беше грижа за другите много.
Прекалено много.
Понякога му се искаше да престане да я е грижа толкова много, защото беше ужасен, че ще бъде наранена необратимо.
Беше чувал колко присърце беше взела, когато Далия Макгуайър се беше преместила в Хартуел, за да управлява магазина за сувенири, купен от пралеля й. Носеха се слухове, че след като се преместила в града, една вечер Далия излязла на среднощно плуване и едва не се удавила. Както ставаше ясно, Бейли й спасила живота. Сега бяха най-близки приятелки.
А освен това наблюдава отблизо отношението й, когато Джесика Хънтингтън се появи в Хартуел. Бейли се лепна за тази жена от мига, щом се запознаха, все едно знаеше, че Джесика пази някаква тайна, като че й беше известно, че Джесика се нуждае от приятел. Бейли се сприятели с нея, без да задава въпроси.
Вон беше виждал колко я е грижа за Хартуел и хората в него, знаеше как според нея той представлява заплаха за всичко това и се постара да затрудни живота му максимално, преди да осъзнае, че не е тръгнал да вреди на така обичания й град.
Но ако беше обратното, тя би се борила срещу него. Бейли с нейния малък хотел и нищо друго освен приятели, които да застанат зад нея.
Щеше да се вдигне срещу него. Срещу Вон с всичките му пари и влияние.
Без страх.
Единствено с плам.
Мамка му, как се възхищаваше на този неин плам.
А Том Сътън не даваше вид да осъзнава какво има в леглото си. И представа си нямаше, че в лицето на Бейли Хартуел притежава нещо изключително.
Тя беше лоялна до мозъка на костите си.
Вон се възхищаваше от всичко това. Искаше да го има за себе си. Желаеше я. Искаше я в леглото си. Всяка нощ.
Помежду им обаче не стояха само неприязънта на Бейли и присъствието на гадже. Да не може да я има донякъде се дължеше и на способността му да я наранява. Както се случи само преди мигове. Но основната причина беше нежеланието му за обвързване. Вон се беше отрекъл напълно от връзките и дори Бейли Хартуел не беше способна да промени решението му, след като го бе взел.
Така че да, с ясното съзнание, че Том не заслужава Бейли, беше странно да го мрази, задето притежава желаното от него самия, защото колкото и да го ненавиждаше, беше доволен за съществуването на Том.
Никога нямаше да има такова нещо като Вон и Бейли.
Но онова бельо… Нима Том се нуждаеше Бейли да облича секси бельо, та да го възбуди?
Да. Бельото си го биваше.
А да си я представя в него беше дори по-хубаво.
Все пак според него то беше нещо безсмислено. Покриваше онова, което той най-много желаеше да зърне.