Висок, по-висок дори от Купър, Джак беше силен — слаб, но мускулест. Имаше гъста тъмноруса коса, която носеше отметната от лицето си и в последно време прическата му беше повече в стил Вон, отколкото Купър. Липсваха ми джинсите и карираните му ризи. Комбинацията панталон и делова риза го караше да изглежда някак по-далечен. Също и цялата тази история с предателството срещу най-добрия му приятел и далаверите с баща му и братята му, които някога гледаше с презрение.
Не обичах неразрешени загадки. Не ми допадаше и мистерията с трансформацията на Джак. И в моето крехко състояние на отхвърлена и разярена жена да се вгледам в тези преливащи от емоции очи ми подейства като червено на бик.
Погнах го, преди да успее да ме отмине. Взря се надолу в мен и сключи вежди, докато аз стърчах само на сантиметри от тялото му. Това беше единствената му реакция на нахълтването ми в личното му пространство.
— Ти и проклетото ти семейство! — креснах, с което най-вероятно привлякох вниманието на всички в магазина. — Край. Чуваш ли ме, Джак Девлин? Предай на Стю, че не ме е грижа на колко уличници е платил за алибито си за снощи. Знам, че той влезе с взлом в хотела ми и ме нападна в офиса ми! — Размах превързаната си китка пред лицето на Джак. — Не съм глупава! Познавала съм малкия нещастник през целия си живот и това, че беше нахлузил скиорска маска не прикри самоличността му. Нахвърли се отгоре ми, строши телефона ми и щеше да смаже лицето ми, ако не беше Тримейн! — изстрелях, почти без да обръщам внимание, че Джак се беше втренчил в пострадала ми китка. — И никак не ми се нрави да бъда спасявана от Тримейн! Изобщо дори — продължих да беснея. — Така че предай на този загубеняк брат ти и на онази свиня баща ти, че ако искат война, аз съм готова, защото Стю стигна твърде далеч. Ако вече няма граници, ако вече са престанали да съществуват, това важи и в двете посоки! Ще отвърна на нападките ви с двойна сила. — Дишах учестено в опит да си поема въздух.
До голяма степен бях убедена, че съм аленочервена на цвят.
Но Джак… Ами… Джак дори не потрепна. Вместо това снижи пазарската кошница с храна, която носеше, заобиколи ме кротко и напусна магазина за хранителни стоки.
— Беше приятно да си побъбрим! — извиках след него.
И именно в този момент забелязах, че останалите клиенти са се втренчили в мен. За късмет всички до един изглеждаха загрижени, а не ужасени от откачената жена.
Изпухтях ядосано на себе си заради малкото избухване и хванах кексчетата си с фъстъчено масло.
Касиерката Ани ме гледаше ококорено.
— Боже, Бейли, наистина ли Стю Девлин те е нападнал?
О, по дяволите.
— Чуй, наистина не беше редно да говоря.
— Това семейство — тя зацъка с език и поклати глава. — Отиват прекалено далече.
А сега същото важеше и за мен, защото бях готова да заложа всичко, което притежавах, че целият град щеше да гръмне как Стю Девлин е нападнал Бейли Хартуел в собствения й хотел.
Шериф Кинг щеше да ме убие.
— Ани.
— Да?
— Да продавате дупки в земята?
— Ъъ…
— Наистина ми се ще да си купя една. Нали разбираш, та да ме погълне.
— Ами… Ще трябва да попитам Боб имаме ли такива.
12
Бейли
— Добър ден, „Хартс Ин". Говори Бейли.
— Струва ми се, днес добре си поговорила, госпожице Хартуел. — Прозвуча в слушалката гърленият глас на Джеф Кинг.
Можеше да се каже, че по телефона гласът му беше доста секси, но без значение от това аз исках да му затворя.
— Джеф…
— На работа съм, така че съм шериф Кинг. Да обвиняваш някого, че те е нападнал, като нямаш категорични доказателства, не е най-умното нещо, което да предприемеш в този град. Бейли, какви ги мислеше, като отвори уста насред магазина за хранителни стоки? Наясно ли си колко обаждания имаше в участъка през последните два часа?
Почувствах се като хокано дете и това ме накара да се наежа още повече.
— Ти на чия страна си, Джеф, защото започвам да се тревожа за силите на реда в този град.
— Какво означава това по дяволите?
— Означава, че Задник Джаксън… извинявай, заместникът ти Джаксън, цъфна в хотела тази сутрин, отдели по-малко от пет минути да разпита гостите ми и в общи линии намекна, че си измислям. Интересно е да заеме именно тази позиция, като се има предвид колко близки приятели са с Кер Девлин. Изобщо не го е грижа, че съм била нападната.
Добрият шериф мълча известно време и когато заговори най-накрая, кожата ми настръхна заради предупреждението в тона му.
— Препоръчвам да пазиш подобни коментари за себе си, Бейли, и да ме оставиш да си върша работата.