Ухилих се, защото да остави да ми се размине за промяна в последната минута за вечеря, която готвеше заедно с вечерята за гостите на хотела, беше начинът на Мона да ми покаже, че и нея я е грижа за мен.
За мое разочарование Купър не реагира на чутото за Джак по начина, по който ми се искаше. Когато всички се появиха, аз го дръпнах настрана и го информирах за стореното от стария му приятел.
— Научих — заяви той. — И?
— Ами, не мислиш ли, че означава нещо.
— Значи, че Джак вече не знае кой е или на чия страна е. Наистина ми се струва, че е достатъчно голям да го установи сам. Колкото до мен, продължавам с живота си и не ми е нужна повече драма.
— Но, Купър…
— Бейли, след онова, което ми причини, не мислиш ли, че той трябва да направи първата крачка, а не обратното?
И тъй като знаех, че има право, с неохота сложих край на разговора.
Отидох да настаня гостите си в ресторанта. Те ни най-малко не бяха смутени от претъпкания салон. Всъщност тази вечер прелестната ми и енергична групичка приятели придаваше атмосфера на сърдечност. Докато останалите гости седяха на индивидуалните си маси, аз бях събрала две за приятелите ми. Разположени в дъното на помещението на вечерята присъстваха Джес, Купър, Еймъри, Далия, Кат, Джоуи, Айрис и Айра. И аз, разбира се.
Като се имаше предвид, че трябваше да приготви менюто за вечерята на гостите и отделна вечеря за частната ми компания, Мона беше свършила изключителна работа. С помощта на Джей, нейния помощник.
— Защо не ядем винаги тук, като вечеряме с леля Бейли? — обърна се Джоуи към майка си. — Толкова е вкусно.
— Опитваш се да кажеш, че предпочиташ готвенето на Мона?
Джоуи помисли задълбочено.
— Просто е… различно.
Всички прихнаха заради отговора му, а Купър обви ръка около шията на племенника си и го придърпа, за да целуне върха на главата му.
— Сред нас има дипломат — усмихна се Айра на Джоуи.
С ум като бръснач, за нас не беше изненада, че Джоуи знаеше думата.
— Може от мен да излезе добър политик.
— О, миличък — изстена Айра. — Не съществуват добри политици.
— Може пък аз да съм добър — настоя Джоуи.
— С подобна дипломатичност, не се съмнявам в това — намеси се Кат. — Не знам откъде я е взел. Със сигурност не от мен.
— И не я е научил от мен — добавих аз.
— Това е безспорен факт, миличка — вметна Далия.
Сритах я на шега под масата.
— Да си чувала нещо от Том? — обади се неочаквано Купър.
На масата настъпи мълчание.
После Джесика изхихика.
— Както става ясно, Джоуи не е наследил дипломатичността и от вуйчо си Купър.
Засмях се, а Купър ми отправи извинителен поглед.
— Всичко е наред. — Повдигнах рамене. — Честно. Том ми написа имейл. При роднини във Филаделфия е. Той… Напуснал е работата си в Дувър и се кани да пробва да се премести някъде.
— Ти как се чувстваш във връзка с това? — поинтересува се Кат. — Имам предвид, че бяхте заедно толкова дълго време.
— Добре. Не искам да е нещастен. В известен смисъл съм доволна, че започваме на чисто далече един от друг.
— Значи не си му казала за взлома? — попита Еймъри.
— Не. Няма смисъл. Аз… Може би след време ще съумеем да бъдем приятели, но засега искам време насаме.
— Боже, преживя няколко ужасни седмици — изтъкна очевидното Айрис. — Нещата само могат да стават по-добри, Бейли.
Понеже исках да сменя темата, сетих се за друг, когото не бях виждала от много време.
— Как е Айви? — поинтересувах се за дъщерята на Айрис и Айра. Айви беше най-добрата ми приятелка, докато растяхме, но имаше влечение да стане сценарист. Беше приета в школата за кино и телевизия към Калифорнийския университет, труди се упорито и си проправи път от стажант до асистент мениджър и накрая стигна до позицията на сценарист. Именно така срещна годеника си, знаменития режисьор Оливър Фрост. Допреди запознанството им Айви редовно поддържаше връзка с мен и посещаваше Хартуел всяко лято. През последните три години обаче не я бях виждала. И не бях чувала нищо от нея цяла година.
Айра се начумери.
— Кой да знае?
Бях загрижена.
— Какво става? Добре ли е?
Всички на масата притихнаха и зачакахме отговора на Айрис.
— Не знаем. Всеки път като звъннем да проверим как е, тя приключва разговора възможно най-бързо с извинението колко е заета.
— Може би наистина е заета — допусна Еймъри.
— Не. — Айра поклати глава. — Айви винаги е била ангажирана, но никога не е допускала работата в Холивуд да й завърти главата. Винаги е намирала време за майка си и мен. Нещо не е наред.