Далия и Джес ме стиснаха с все сила за ръцете и ме завлякоха обратно в офиса ми. Еймъри им задържа вратата. Набутаха ме вътре и бързо я хлопнаха зад себе си.
О, дявол го взел.
Втренчих се в тях с пламнали бузи и препускащо сърце.
— Звукоизолация — обявих с писклив глас. — Първото за вършене в списъка ми.
— Демонстрирала си признателност? — повтори думите ми от по-рано Далия и вдигна ръка към устата си. — Мислех, че имаш предвид как си казала благодаря, а не как си го оставила да те оправи.
И представа нямаш.
— Аз…
— Е? — Джесика ме наблюдаваше със загриженост в очите.
Прехвърлих очи от нея върху Еймъри, която беше прехапала устна в опит да не се усмихне, и върху Далия, която изглеждаше бясна, задето не съм й казала.
— Хубаво! — Вирнах ръце в смутено раздразнение. — Чуках Вон.
Еймъри се изчерви като цвекло заради изразните ми средства.
— О, боже.
— Ти поиска да научиш, Аурора — изпухтях и се облегнах на ръба на бюрото си.
— Елза — промърмори Джесика.
— Какво?
— Не е Аурора, а Елза[4].
— Сериозно ли? — Далия я изгледа все едно беше чисто луда. — За това на коя героиня на „Дисни" прилича Еймъри ли искаш да спорим или да установим как така приятелката ни се е озовала в леглото с мъж, когото мразеше допреди два дни?
— О, аз все така го мразя.
— Обясни — Джес скръсти ръце пред гърдите си и се облегна на вратата. Универсален начин да ми заяви на езика на тялото: Кучко, никъде нямаше да ходиш, докато не ми кажеш, каквото искам да знам.
Точно в дни като днешния ми се щеше да имах приятели, които не даваха пет пари.
— Беше нещо еднократно. Грешка.
Това видимо подразни Джес.
— Използвала си го? Бейли, наясно си какво чувства към теб. Нищо чудно, че днес беше така вкиснат.
Исках да се защитя, но да разкрия истината, да им разкажа какво всъщност се случи, някак ми изглеждаше по-лошо от тяхното порицание.
— Снощи бях нападната, Джес. Прости ми, но не разсъждавах съвсем ясно при целия този адреналин, бушуващ в тялото ми. Да, бях благодарна, задето Тримейн се появи и спря Стю. Така че правихме секс. После той си отиде у дома. Край на историята. И за твоя информация той не се вълнува от мен. Искаше да ме оправи. Получи, каквото целеше. Между нас всичко приключи.
— Това не може да е краят на историята. — Далия звучеше напълно потресена. — Става дума за Бейли Хартуел и Вон Тримейн. Това е епична история на любов и омраза. — Хвърли ми поглед и в големите й сини очи пролича как й хрумна нещо. — Него ли биваше?
Изведнъж обувките ми станаха крайно интересни.
— Не помня.
— Бивало го е — заподозря Далия.
— Колко? — намеси се Еймъри.
Вирнах ръце смаяна от любопитството във въпроса й. Бузите й отново бяха яркочервени.
Джес се ухили.
— Да, колко добър беше?
Изпухтях. Като че й се налагаше да го изживява косвено чрез мен, след като Лоусън й налиташе на всеки пет секунди.
— Представи се прилично.
— Лъжкиня — заключи Далия.
— Хубаво, беше добър.
Джес размени поглед с Далия.
— Лъжкиня, лъжкиня.
— Добре, сексът с Вон беше неописуем. Секс на омраза, кой да предположи?
Джес отвори уста, но аз я скастрих бързо.
— Но няма да се повтори. И никой извън това помещение не трябва да научава. Джесика, това значи да не казваш на Купър.
Тя се намуси, но кимна с неохота.
— И така… Може ли да отидем да си изядем десерта и да засрамим Кат със снимки от времето й като Спорти Спайс[5]? — Размахах албумите.
Джесика отстъпи и ми позволи да отворя вратата на офиса.
— Колко пъти те… оправи? — попита Еймъри, докато излизахме навън.
Отправих шокиран поглед към Еймъри, като пренебрегнах сподавеното хихикане на Джес и Далия.
— Оказвам ти лошо влияние.
Красивото лице на Еймъри светна.
— Да.
Прихнах и звукът от смеха ми се преля с този на приятелките ми. Прегърнах Еймъри през кръста.
— Знаех, че има защо да те харесвам.
— Да. Обаче сериозно… Колко пъти?
Срещнах любопитните погледи на момичетата и въздъхнах.