— На колко години си?
— На двайсет и шест, господине.
— С какво те заплаши?
— Че ще ме уволни. Не мога да изгубя този пост. Имам жена и дъщеря.
Историята ставаше все по-сълзлива.
— Ако ми беше казал, щях да обезпеча работата ти тук.
— Без да се обиждате, господине, но аз не ви познавам и ми е известно, че имате зад гърба си дългогодишно познанство с господин Фостър.
— Не си бил сигурен дали ще ти повярвам — допусна Вон и сподави ругатня.
— Именно. Господин Фостър стоеше на пътя ми за много неща. Камериерките се разпуснаха заради липсата на надзор. Направих опит да приложа някакъв авторитет, но аз съм само личен асистент.
— Добре. Не си уволнен, Райън. — Вон завъртя монитора му обратно към него. — Ще остана, докато не сложим хотела в ред и не разполагам с управител, на когото се доверявам. Докато съм тук, ще бъдеш мой личен асистент и ако съм доволен от представянето ти, ще останеш асистент и на новия управител.
На лицето на Райън се изписа облекчение.
— Благодаря ви, господине.
Вон кимна.
— Първата ти задача като мой личен асистент е да повикаш охраната, за да отстрани Грант от офиса му, защото имам усещането, че няма да го напусне без малко насърчение.
Новият му личен асистент го погледна притеснено.
— Ами ако господин Фостър се раздрънка защо сте го уволнили? Възможно е да бъде замесена полицията. Това би било ужасно за хотела.
— Би било ужасно. Но няма да се случи. Фостър няма да каже на никого, защото това би означавало да признае за зависимостта си.
— Ясно.
— Повикай охраната и щом Фостър е отстранен, искам офисът му да бъде претърсен основно за наркотици. Като свършиш с това, позвъни на Дилия и й кажи, че искам да се срещнем в зала „Карингтън".
— Дилия ли, господине?
— Завеждащата камериерките.
— Тя напусна преди шест месеца, господине.
Отново го заля вълна от гняв.
— Какво?
Райън трепна.
— Намери си нова работа, защото не й допадаше как вървят нещата тук. Помоли господин Фостър да се свърже с вас, но…
— Той не го е направил. Боже мой. — Вон прекара ръка през косата си. Беше наел Дилия като камериерка преди десет години и тя бързо си проправи път до поста на завеждаща. Беше умна, забавна, не се боеше от него и работеше здраво.
Нищо чудно, че нещата се бяха обърнали с главата надолу.
— Знаеш ли къде работи сега?
— Не, но племенницата й Лайла още е тук. Тя сигурно знае. И в момента е на смяна.
Вон сключи вежди.
— Както изглежда, познаваш персонала доста добре.
— Обръщам внимание на всичко, господине.
Слава богу, че поне някой го прави.
Вон отново беше разтресен от гняв. Първо беше позволил на две сестри да го прогонят от града, а след това позволи на една изкусителна червенокоска да го държи надалеч.
А сега заради всичко това хотелът му беше в опасност.
Жени.
— Като се справиш с Фостър, повикай Лайла и научи подробности. Ще звънна на Дилия да проверя дали не можем да си я върнем. После ще решим какво да правим.
Райън изглеждаше оживен и целеустремен и Вон се поуспокои от идеята, че явно имаше някого на своя страна. Само се надяваше младият мъж да се окажеше също толкова компетентен, колкото изглеждаше.
Да се занимава с безпорядъка в хотела беше нещо наистина хубаво, защото му оставаше много малко време да мисли за Бейли. Напусна Хартуел, защото се нуждаеше от тази дистанция и го стори със съзнанието, че Купър беше там и се грижеше за нея.
Не беше убеден, че би могъл да отпътува, ако нямаше доверен човек, който да бди над нея след онзи нагъл взлом.
И след онова, което самият той й причини.
Всеки път щом в главата му прозвучеше онова сухо „Отивам да те отмия от себе си“, гърдите му бяха пронизвани от остра болка.
Първите няколко дни в хотела бяха безумни. Той и Райън се трудеха рамо до рамо, за да са сигурни, че персоналът е наясно за завръщането на шефа и че ако не се хвърлят да работят, ще има уволнения. С обещание за повишение и по-стегнат надзор в хотела Вон успя да увещае Дилия да се върне на поста си.
Нямаше угризения задето уволни новия завеждащ камериерките, защото той не си вършеше работата.
Последваха още няколко уволнения защото Дилия прегледа списъка си от подчинени и откри момичета, които не отговаряха на строгите й стандарти. Остави я да организира интервюта за набиране на нов персонал, а той се зае с намирането на нов управител и главен готвач.
Щом катаклизмите от първите няколко дни се поуталожиха, една привечер Вон се озова в бившия офис на Фостър с няколко минути за размисъл.