Бейли Хартуел. На леглото му. С жар в очите й, но с покорно тяло. Тя беше така войнствена и готова за битка през цялото време… Нищо не би го възбудило повече от мисълта да спечели в битка с нея, от това да му позволи да я върже за леглото си…
— Мамка му — промърмори, а кожата му пламтеше от възбуда.
Беше се поддал на сексуални блянове насред улицата.
За щастие мобилният му телефон завибрира в горния джоб на сакото и отвлече мисълта му. Извади го и видя на екрана надпис „Обаждане от татко".
Благодарен, задето бе сложен край на тези негови непокорни мисли, Вон отговори.
— Реших, че може да си видял новините за Карълайн във вестника — подхвана без предисловие Уилям Тримейн.
— Видях ги.
— Добре ли си?
Точно това обаждане беше една от причините да се върне обратно в Ню Йорк.
След като майка му почина от вродено сърдечно заболяване, за което никой не беше знаел, докато един ден не се беше появило, бащата на Вон беше до него. Той беше едва на пет, когато изгуби майка си, а баща му беше проспериращ строителен магнат в Ню Йорк. Не разполагаше с време за едно петгодишно дете.
Но намери време.
Да, заобикаляха го бавачки, но Вон никога не се почувства нежелан или необичан, а като порасна осъзна каква рядкост е това във висшите кръгове, в които беше роден. Не се съмняваше, че приятелите му бяха обичани, но тази обич често беше смазвана от тежестта на очакванията, с които бяха обременявани.
Уилям го учеше да се труди усърдно, но никога не наложи собствените си възгледи на Вон. За разлика от родителите на неговите приятели. Баща му беше най-добрият му приятел. Човек, към когото той хранеше повече възхищение и респект, отколкото към всеки друг.
И беше редно да замине за Ню Йорк заради него.
Просто не успяваше да накара краката си да тръгнат в тази посока.
— Добре съм, татко — увери го Вон.
— Сигурен съм, че е така. Просто реших да проверя. Ами… Мислех, че утре може да се отбия в Делауер. След няколко дни заминавам по работа за Лондон. Реших, че може да направя допълнителна спирка.
Вон се усмихна широко.
— Наистина съм добре.
— Бих се радвал да се уверя лично.
— В такъв случай ти е напълно известно, че си повече от добре дошъл.
По времето, когато затвори, съзнанието му беше напълно ангажирано със скорошното посещение на баща му, а също и с неотдавнашния му сблъсък с Бейли Хартуел. Спря насред улицата и осъзна, че е отминал закусвалнята, към която се беше запътил да си купи сандвич за обяд.
Отново зърна болката в очите на Бейли.
Трябваше да прати някой служител за проклетия сандвич, но не… Имаше нужда от разходка.
Би могъл да си обещае това да е последната му разходка за известно време, но знаеше, че би се побъркал, ако постоянно стоеше затворен в хотела.
Нещо повече… Колкото и мъчително да беше да вижда Бейли, това беше сладка болка, към която бързо се бе пристрастил.
3
Бейли
Имаше нещо вълнуващо, авантюристично и доста рисковано в това да се кача в колата, облечена единствено в секси бельо и шлифер. Бях напълно убедена, че зърнеше ли ме някой, би се досетил какво съм си наумила, така че се втурнах към колата си и за малко не си навехнах глезена в червените си обувки на висок ток.
Присмях се на себе си, докато потеглях от алеята и се изкисках заради пърхането на пеперуди в корема ми.
Беше ми приятно, че върша нещо извън нормите.
Като спрях пред апартамента на Том обаче, пърхането стана някак различно. Вълнението беше леко потушено от спомена за това как партньорът ми ме отблъсна предишната вечер.
Взрях се в дома му, забелязах светлина в един от прозорците и застинах за миг, преди да си дръпна реч за самонавиване.
— Облечена си в шлифер. И в бельо. — Нямаше начин някой мъж да каже не на това.
Поех дълбоко въздух, позволих си да осъзная казаното, за да подсили самоувереността ми, и слязох от колата. Това се оказа най-трудната част. Докато си отключвах със своя ключ, не успявах да се удържа и бързах, нетърпелива от очакване. Пружинирах леко нагоре по стълбите, на пръсти, та тропането на токчетата ми да не го предупреди за появата ми.
Да бях тропала.
Да бях тропала до небесата.
Може би ако Том беше чул пристигането ми, нямаше да ми се наложи да стана свидетел как голия му задник се движи нагоре и надолу, докато прониква в жената на дивана под него.
Шокът ме накара да замръзна на място, щом влязох в жилището и направих опит да осмисля сцената в дневната и нейното значение.
Телата им бяха обърнати на другата страна, така че нямаха представа за присъствието ми. Фигурата на Том закриваше жената и единственото, което успявах да видя от нея, бяха лакираните й в лилаво нокти, забити в задните му части в опит да го придърпа по-дълбоко в себе си.