Выбрать главу

Прихнах.

— Ще се намерят много хора, според които това е крайно уместно описание на мен: дарител на хаос и покой.

— Съществуват и по-лоши прякори.

Разменихме си усмивки и аз бях приятно изненадана от чувството на топлина, което ме изпълни. Не се съмнявах и за миг, че бях осъществила контакт с младия Рекс и че животът току-що ми беше поднесъл нов приятел.

14

Бейли

Един месец по-късно

— Предполагаше се, че ще обсъждаме роклите на шаферките. Бейли. Земята вика Бейли.

Вдигнах рязко глава от телефона си при прозвучаването на името ми.

— Какво?

Бях си взела почивен ден, защото имах нов управител, който да се грижи за хотела.

След историята с Девлин цялата тази работа около намирането на управител беше наистина стресираща. Ако преди това намирах за трудно да гласувам доверие на някого, сега бях дори по-предпазлива. За щастие Кат, сестрата на Купър, поднесе предложение, което ме изненада.

Ейдън, нейната най-добра приятелка, работеше на две места, защото неверният й и безхаберен съпруг беше отпрашил нанякъде преди години и я оставил да се грижи сама за подрастващата им дъщеря Анджела. Вечер Ейдън беше барманка в „Джърмейнс", бар на Мейн Стрийт, а денем работеше почасово като рецепционист във фризьорски салон. Освен това през уикендите дъщеря й работеше в притежавания от Девлин увеселителен парк на няколко пресечки от дъсчената еспланада.

Ейдън беше изтощена и въпреки работата на две места пак не печелеше, колкото би печелила като мой управител. Кат се закле, че приятелката й е работлива и учи бързо. При такива препоръки за личните и качества наех Ейдън въпреки липсата й на квалификация. Баща ми ме обяви за побъркана, а майка ми си послужи с други определения, но аз го направих.

Тревожех се за това.

Но го направих.

Един месец по-късно бях доволна. Дори спокойна. Покрай това, че Девлин се бяха отдръпнали напълно заради глупавата постановка на Стю и наличието на нов управител, можеше да се каже, че почти бях освободена от стреса.

Ейдън беше като ангел, пратен от небето. Кат не беше излъгала, като ме увери, че самотната майка учи наистина бързо. И влизаше под кожата на хората с истинска лекота. Гостите ми я обожаваха.

Аз я обожавах.

В живота ми отново започваше да се възцарява равновесие сега, като я имаше нея да помага.

Колкото по-бързо се учеше, толкова повече свободно време имах и тя беше склонна да ми предоставя това свободно време, защото аз проявявах огромно разбиране относно Анджела. Когато Анджела скъса с гаджето си и беше ридаеща развалина, аз покрих смяната на Ейдън, та тя да може да бъде с детето си.

Тя го оцени и скоро работните ни отношения започнаха да се градят върху солидарност и отзивчивост.

Имах чувството, че работи за мен много по-дълго от един месец.

Джесика ми се намръщи.

— Добре ли си?

— Напълно.

— Ами… — Посочи към телефона ми, като заедно с това погали Луис по главата.

— О. Съжалявам. — С Еймъри и Далия бяхме отишли в дома им с Купър и по масата за хранене лежаха разпръснати всякакви неща, свързани със сватбата. От мен се очакваше да бъда полезна в тази набързо организирана сватбена ексцентричност, а не отнесена. — Рекс ми написа съобщение.

— Мислех, че току-що сте закусвали на плажа — отбеляза Далия и захапа една от поничките, които Джесика беше поднесла за нас.

— Да. Но разговорът е доста труден и… струва ми се, че той се чувства уязвим. Още е в Хартуел и иска да вечеряме заедно. Ще възразите ли, ако отменим уговорката ни за тази вечер?

Еймъри и Джесика отговориха в един глас:

— Разбира се, че не.

Далия обаче ме погледна подозрително.

— Какво има между вас двамата?

— Не е това. — Бях разчела мръсното й подсъзнание. — Той е с девет години по-млад. Не гледа на мен по този начин.

— О, разбира се, че не. Той е просто мъж с функциониращ пенис, а ти си хубава жена в разцвета на силите си.

Джесика и Еймъри изсумтяха.

Аз завъртях очи.

— Нещата не стоят така. Самотен е и има нужда от някого, с когото да говори. Доверява ми се.

— И иска да влезе под бельото ти. Секс за отмъщение?

— Далия — предупредих я. — Не е смешно.

Тя се сепна.

— Извинявай. Аз… Просто… Тревожа се за теб.

— Защо ще се тревожиш за мен?

— Ами, да видим. Гаджето ти, с което бяхте заедно от десет години, ти изневери, а ти го понасяш изненадващо леко; нападат те, а ти правиш умопомрачителен секс с врага си; той се вдига и си заминава, а ти се озоваваш в тази странна връзка на удобна взаимна зависимост с бившия на момичето, което спеше с твоя бивш.