— За Рекс ли говориш? — намеси се Джесика.
Вон повдигна вежда.
— Казва се Рекс? Като Ти-рекс?
Купър се закашля в опит да преглътне смеха си, а аз го стрелнах с кръвнишки поглед, преди да го насоча към Вон.
— Рекс като холивудския актьор Рекс Харисън. И не ми е гадже.
— Още — вметна Джесика. — Снощи й заявил, че иска да бъде. Възнамерява да е изключително настоятелен.
— Да не сме си разменили самоличностите? Обикновено аз съм тази, която не знае кога да млъкне.
— О, значи си наясно за този си недостатък. — Подигравката дойде от Вон. Изненади, изненади.
— Я виж ти. Наистина ли искаш да продължим в този дух? Защото ще стоим тук цял ден, ако се захванем с твоите недостатъци.
— Недостатъци ли? Какви недостатъци? Аз съм съвършен.
— Съвършен задник, имаш предвид.
Той погледна към Купър и Джес.
— Всичко, което чух, е, че имам съвършен задник.
Приятелите ми се помъчиха да прикрият усмивките си. Но не успяха. Значи се опитваше да бъде сладък и забавен. Е, аз преборих моята усмивка без проблем.
— Домъкна ме тук, за да ме измъчваш, нали? — заявих на Джес, когато Вон и Купър тръгнаха пред нас.
— Не беше нужно да идваш.
— Знам. Просто… налагаше се лично да проверя нещо.
— Какво? Че враждебността между вас е основа за епична любов?
Стрелнах я с поглед.
— Не.
— Казала си на Рекс, че не можеш да се срещаш с него, защото още имаш чувства към Вон. Само помагам. Имам предвид, трябва да се намираш в негово присъствие, за да си изясниш какво искаш.
— Не опира до това да си изясня какво искам, а да преглътна факта, че не ме иска.
— О, моля те. Той е като момченцето, което удря симпатичното момиченце през междучасието. Харесва те. Просто не знае какво да прави с това.
— Ако случаят наистина е такъв, не проявявам интерес, Джес. На трийсет и четири съм. Няма да си губя времето да го чакам да порасне. Просто имам нужда да продължа напред.
— Тук си, за да бавиш нещата, както правиш обикновено ли, госпожице Хартуел? — подвикна Вон назад към мен.
Джес ми отправи многозначителен поглед и побърза да догони Купър. Вон ме изчака, а Джес и Купър като че ли преднамерено се отдалечиха достатъчно напред, за да не се чуваме.
— Защо си толкова гаден с мен? — попитах.
В очите му проблясна нещо. Нещо като вина.
— Защото това те държи на разстояние — отговори той със смайваща откровеност. — А аз те харесвам, когато си на разстояние.
В този момент почти го мразех.
Права ли беше Джес? Наистина ли го вълнувах? Ако това беше вярно… Тогава не беше ли това по-лошо? Че е възможно да го вълнувам, но пак да не ме иска, защото не съм достатъчно добра за него?
У мен се разпали гняв примесен със страст, похот и други дяволски неща. Пристъпих в личното му пространство с устните ни на броени сантиметри разстояние и той насочи внимание към устата ми с възбуждаща настойчивост. Пренебрегнах импулса да го целуна.
— Малодушието е крайно неприятно качество у един мъж — прошепнах и погледът му рязко срещна моя. Стоманата в очите му беше силно нажежена. Стори ми се дори, че зърнах искри на гняв.
След като приключих да измъчвам него, както той измъчваше мен, отдръпнах се и цялото му тяло се отпусна.
— Прав си да спазваш дистанция, Тримейн. Дори красивото ти лице не може да компенсира дефектите на характера ти.
Беше ужасно от моя страна да го кажа, но в мен се надигаше отхвърлената жена.
— Нараних те — заключи той. — Не възнамерявах да те нараня. Това е последното, което исках да направя.
— Не се ласкай, Вон — отвърнах, но този път не грубо. — Не си първото преспиване за една нощ в живота ми.
Той остана загледан в мен наистина прекалено дълго.
— Обаче аз бях първият мъж, с когото спа след раздялата ви с Том, нали така?
Толкова личният въпрос ме накара да искам да се обърна и да си тръгна, но се налагаше да намеря някакво равновесие. Налагаше се да започна да контролирам емоциите си и да престана да се държа като отбраняваща се тийнейджърка всеки път, щом ми кажеше нещо.
— Да. Благодаря за това. — Подсмихнах се. — Окопитих се. Върнах се обратно в играта.
О, боже, звуча като някоя малоумна.
Лицето му помрачня.
— Точно на време за Ти-рекс.
И просто така отново се хванахме за гърлата.
— Рекс. Той ми е приятел. Бившето му гадже е жената, с която спеше Том. Сближихме се заради предателството на двама им.
— Жената, с която спеше Том не беше ли по-млада от теб?
— Да. — Беше ми ясно накъде биеше. — И Рекс е с девет години по-млад от мен. Какво? Трудно ти е да повярваш, че млад и потентен мъж проявява интерес към мен?