— Всеки мъж с функциониращ пенис би проявил интерес към теб — отбеляза той нехайно, все едно в коментара му нямаше нищо шокиращо. — Значи Джесика казваше истината, той те преследва?
Примигнах в опит да се отърся от вулгарния му комплимент.
— Ъъ… Какво? Да. За Рекс ли? Да.
Мускулче на челюстта му заигра, когато изскърца със зъби. Заключих, че е за да възпре хаплив коментар. Вместо това заби очи в пода, неспособен да срещне погледа ми.
Изглеждаше по-млад и наистина изгубен.
И дявол го взел, докосна сърцето ми. Припомних си как се чувствах в нощта, когато бях нападната. Как се питах какво би било Вон да ми довери тревогите си, да разтълкувам този сложен и вглъбен мъж. Исках тайните му. Исках да облекча раните му. Просто… исках него.
Болеше ме, задето той не ме желае по същия начин.
Но думите на Джесика не спираха да ме преследват, продължаваха да ми дават тази проклета надежда, за която татко все ни предупреждаваше.
— Защо те интересува дали Рекс ме желае? — чух се да казвам, а думите ми и тонът ми го умоляваха да бъде смел и честен.
Не даде вид любезният ми тон да го е укротил. Вместо това изглеждаше вбесен. И нещо повече от това, изглеждаше бдителен. Като улично куче, което не е срещало много доброта през живота си. Нямаше как да не се почудя на какво се дължеше това. Бях се запознала с баща му — Лиъм Тримейн очевидно обожаваше сина си.
Какво се беше случило, което да смаже така Вон?
Пожелах си да не ме беше грижа.
— Не проявявам интерес към любовния ти живот, принцесо — изтъкна любезно Вон. — Най-добре да отида да намеря булката и младоженеца.
Безсилието и ядът ме задържаха на мястото ми, докато той се отдалечаваше.
Крещях и се гневях мислено, за да се възпра да събуя обувката си и да не я метна по него.
Това беше вторият път, когато ме заблуди.
— Заблуди ме два пъти[6] — промърморих.
При мисълта за това напуснах балната зала, убедена, че Джесика ще ми прости, задето дезертирах от финалните приготовления.
Крачех по дъсчената еспланада към хотела си и наистина си мислех, че Вон е последният човек на земята, когото исках да видя в момента. На това се дължеше и бягството ми.
Отворих едната от двойните врати на хотела, влязох в предверието и заварих много слаба жена с изкуствен бюст да спори с Ейдън. Осъзнах, че грешах.
Съществуваше още един човек, когото не желаех да виждам точно сега. Човек, с когото наистина не желаех да имам вземане-даване, защото винаги създаваше хаос.
Малката ми сестра.
Ако не беше фактът, че под козметичните операции физически си приличахме много, бих подложила на съмнение кръвната ни връзка.
Открай време Ванеса беше себична и разглезена фръцла. При това не беше възпитавана така. Беше й вродено. Част от природата й. Но не беше изцяло лоша. Всъщност беше жалостиво дете, което все изнамираше ранени животинки, които за раздразнение на майка ни носеше у дома, за да ги лекува. Когато импулсивните й действия навредяха на някого, тя се чувстваше покрусена заради непреднамерените последици. В много от случаите именно аз бях онази, която търпеше тежестта от нейните решения, и след това малката ми сестра ме засипваше с прегръдки, извинения и целувки.
Така стояха нещата между нас. Като не се карахме, прегръщахме се.
За мое съжаление това се промени с годините. Бяхме напълно различни хора. Докато аз обожавах Хартуел и хотела, за Ванеса крайбрежният град и домът ни не бяха достатъчно добри. Искаше да види света. Не беше нещо, към което се стремях аз, но разбирах защо го искаше. Струва ми се обаче, че това я накара да започне да се чувства като аутсайдера в семейството. Дистанцираността помежду ни се усилваше и накрая, когато тя хлътна по едно по-голямо момче, по-голямо момче, което започна да се среща с мен, връзката ни се разпадна окончателно. Не знаех за увлечението й, но това не попречи негодуванието на Ванеса срещу мен да се умножи. Надявах се, че ще го превъзмогне, че е само етап, но с мъка мога да кажа, че отношенията ни така и не се възстановиха докрай.
Преди години най-сетне Ванеса успя да използва външния си вид и умението да съблазнява, за да завърти главата на богат турист и той я отведе в Лос Анджелис. Плати за изкуствения й бюст, купи й дизайнерски дрехи и красиви бижута.
За благодарност тя избяга с по-млад, също заможен мъж. Предназначението му беше само за забавление, така че тя съблазни баща му. Той на свой ред плати за устните й и я отведе в дома си в Южна Франция.
И така нататък, и така нататък.
Държеше родителите ни в крак за щуротиите и пътуванията си, но аз не я бях виждала, нито бях говорила с нея от пет години.