— Много смешно.
Купър се ухили.
— Какво мога да направя за теб?
— Искам да наглеждаш Бейли. Знам, че и без друго го правиш, но говоря конкретно за този тип Рекс — присви очи. — Нещо не ми допада това как звучат нещата там.
Приятелят му отпи бавно от кафето си и остана вгледан във Вон, докато чак му стана неудобно.
— Е? — тросна се Вон.
— Чудех се нещо.
— Какво?
— Не е ли малко некомфортно?
— Кое да е некомфортно?
— Главата ти да е толкова далече от задника.
— Днес си истински комик, Лоусън.
— Улесняваш ме много — облегна се на бара, а погледът му беше прям и сериозен. — Искаш ли да ми кажеш защо така си утежняваш живота? Искаш Бейли. На всички ни е известно, че искаш Бейли и ако не се държеше като такъв кретен, можеше да я имаш. Не виждам проблема.
На Вон му беше дошло до гуша да разяснява ситуацията.
— Не ставам за връзки.
— Защо?
— Не ти влиза в шибаната работа.
— Караш го да ми влиза в работата, като идваш и ме молиш да пазя твоята жена. Това не говори особено добре за теб като мъж.
Кръвта му кипна заради намека на Купър.
— Постъпвам, както е най-добре за Бейли, като стоя настрана от нея.
— Обаче не го правиш. Не стоиш настрана от нея. Вреш си носа в живота й, а това е малък град, Тримейн. Настина ли смяташ, че тя няма да разбере, ако й се месиш, дори да е заобиколно? А това значи да й разбъркваш главата. Или участваш, или не. Направи избор и се придържай към него.
Думите на Купър прокънтяваха отново и отново в съзнанието на Вон, докато вървеше обратно към хотела си. Беше навел глава и погледът му се беше забил във върховете на обувките му.
Или участваш, или не. Направи избор и се придържай към него.
Дълбоко в себе си знаеше, че Лоусън е прав. Налагаше се да вземе решение да прекрати отношенията си с Бейли окончателно. Мисълта го ужасяваше.
И това го караше да поставя всичко под въпрос.
Може би…
— Ох! — изпищя женски глас в ухото му и той се натъкна на нечий остър лакът.
Стисна слабата й ръка и задържа права жената, на която принадлежеше. Обзе го шок, когато се оказа вгледан в очите на Бейли.
Но това не беше Бейли.
Пусна жената и тя се олюля на високите си токчета. Червеникаворусата й коса беше права и дълга и тя я отметна върху рамото си, като го оглеждаше все едно той е парче месо, а тя умираше от глад.
Което беше крайно уместно, защото нямаше вид скоро да се е хранила.
Големите й гърди едва се побираха в плътно прилепналата й рокля, в която беше облечена, рокля, демонстрираща остри тазови кости и като цяло фигура на недохранен бездомник. Жената го наблюдаваше похотливо, но това не оказа никакъв ефект върху Вон. Беше достатъчно привлекателна, но той не обичаше да излиза с жени, които явно гладуваха, за да изглеждат добре. Естествено слаби, заоблени или пищни, Вон нямаше претенции; стига жената да беше самоуверена и здрава, той би я сметнал за сексапилна.
Жената пред него не беше такава, но той усети, че е запленен от лицето й.
Беше заради очите.
И носа.
Бяха на Бейли.
— Простете ми — извини се той, задето се беше сблъскал с нея.
— О, не се тревожете — отвърна тя. Любувах се на новия хотел — посочи към „Парадайз Сандс". — Нямаше го като бях тук за последно. Изненадах се. Придава така нужната класа на това място.
Вон се намръщи.
— Не харесвате ли Хартуел?
Очите й го обходиха.
— Сега вече го харесвам повече.
Той й се усмихна любезно, понеже нямаше желание да проявява грубост в случай, че тя беше гост.
— В хотела ли сте отседнали.
— Не, при сестра ми. Сигурно не знаете какви са цените тук, нали?
— Напротив знам ги — протегна ръка, защото осъзна коя беше жената. — Аз съм Вон Тримейн. Собственикът. А вие сте… сестрата на Бейли Хартуел.
Тя ококори очи и той почти успя да види символа за долар, заменил ирисите й. Типът й му беше познат. Баща му го обучи да набелязва такива като нея още от съвсем млада възраст. И беше убеден, че е чувал наоколо да се разхождат шеги по адрес на сестрата на Бейли; как била преследвачка на пари и си проправяла път през редица заможни мъже в Европа.
Сигурно го беше чул от Айрис. Може би дори от самата Бейли.
— Точно така. Аз съм Ванеса — тя задържа ръката му в своята и пристъпи по-близо. — Добре ли познавате сестра ми?
Да, правих с нея най-хубавия секс някога и в момента тя съсипва живота ми.
— Познаваме се.
— Не е ли истинска досадница? — тя завъртя очи. — Току-що оставих багажа си в мижавата й малка къща. Можете ли да повярвате, че иска от мен да спя на дивана? — произнесе думата все едно беше мръсна. — Реших да намина да видя хотела ви.