— О, боже, да — изстена тя с писклив глас.
Глас, който не разпознавах.
— Ерин — изпухтя той. — Мамка му.
Ерин ли?
Погледът ми се зарея и спря върху краката на Том. Все още беше обут в чорапи и стъпалата им бяха мръсни. Носеше мръсни чорапи, докато чукаше върху дивана си някоя си на име Ерин.
Втренчих се надолу в шлифера си и се почувствах глупава. Унизена.
Каква идиотка.
Отметнах рязко глава в прилив на ярост и се изненадах, че от очите ми не заструи огън. Не аз бях идиотката. Не аз бях глупачката! Никаквецът, който ми изневеряваше, беше проклетият идиот!
Десет шибани години!
Напълно разярена събух обувките и позволих на босите ми крака да ме отведат в кухнята. Хвърлих поглед към дивана и установих, че бяха все така заети и не ме бяха забелязали. Отворих вратата на хладилника със замах и сграбчих каната следена вода, която стоеше вътре.
— Какво…
Регистрирал шума от затварянето на хладилника, Том погледна нагоре, точно когато се запътих към дивана. Разшири ужасено очи, а аз излях леденостудената вода върху него и дружката му за чукане.
Ерин изписка, а Том изруга и отскочи от нея, все едно беше покрита с огнени мравки.
Те се щураха около дивана и издирваха дрехите си и начин да се стоплят, като през цялото време не спираха да крещят, а аз зърнах чантата на Ерин и тръгнах към нея.
— Бейли, мога да обясня.
Гласът на Том беше изтънял заради паниката.
Хвърлих му един поглед като заедно с това преравях чантата на непознатата. Той бързо нахлузи джинсите си, като не спираше да стрелка мен и Ерин с трескав поглед.
Колкото до Ерин, тя стърчеше увита в одеялото, което държах метнато върху дивана, одеяло, под което се сгушвах, докато гледахме някой филм. Беше прекалено заета да стои с очи, забити засрамено в стъпалата си, та да забележи, че телефонът й беше в ръката ми.
— Ерин и аз…
— Сте неверни отрепки! — довърших.
Гласът ми накара Ерин да вдигне глава и макар да мислех, че няма как кръвта ми да се разгорещи повече, сега вече тя достигна точка на кипене. В крайна сметка я разпознах. Беше гаджето на Рекс Макфарлейн, един от колегите на Том. На неговия крайно симпатичен и добре изглеждащ двайсет и четири годишен колега. А Ерин… Тя беше на двайсет и три!
Мамеше ме с едва завършило колеж момиче.
А аз се появих, въобразила си, че мога да оправя нещата, посветена на идеята да сложа всичко в ред, поела целеустремено по ясен и озарен от слънцето път, когато изневиделица бях пресрещната от тухлена стена изтъкана от омраза, погнуса, разочарование, предателство, наранена гордост и ярост.
Исках Том и неговата малка Ерин да почувстват всичко, което чувствах аз.
В общи линии гневът беше онова, което захранваше шоуто.
Телефонът на Ерин не се нуждаеше от парола за отключване. Дано да преосмисли тази подробност в бъдеще.
— Какво правиш? — пискливият й момичешки глас трепереше.
Прехвърлих списъка й с контакти.
Рекс.
Натиснах „набиране".
— Не, Том, какво прави тя? — писна Ерин.
Звукът може и да беше накарал кучето в долния апартамент да се свие стреснато, но аз не трепнах. Бях прекалено фокусирана върху унищожителната си мисия.
На третото позвъняване отговори плътен мъжки глас, когото разпознавах.
— Здравей, бейби, още ли си на работа?
Ако бях разсъждавала по-ясно, обичта в тона му сигурно би ме спряла да изрека каквото и да било. Но, както осъзнах по-късно, не изпълнявах това шоу с пълен разсъдък.
— Рекс?
— Кой е? — Звучеше озадачено, а тонът му беше леко остър, предпазващ.
— Бейли Хартуел е, приятелката на Том Сътън.
— Том, спри я! — проплака Ерин.
— Бейли, дявол го взел — Том се запъти към мен, а тъмните му очи ме умоляваха.
Извъртях се и започнах да обикалям около мебелите, за да остана извън обхвата му.
— Ерин ли чух? Какво става? — настоя да узнае Рекс.
— Току-що заварих Том да чука Ерин на нашия диван. Допускам, че след като Том се прибра снощи и взе душ преди да легне, а после ме отблъсна, когато опитах да правя секс с него, това не им е първият път заедно.
— Какво? — гласът му беше дрезгав и звучеше, сякаш идва отдалече.
— Мамили са ни, Рекс. Просто реших, че е редно да знаеш.
Затворих и метнах телефона на Ерин на близкото кресло.
Тя стърчеше на място, вкопчила се здраво в одеялото, а раменете й се тресяха заради риданията.