Издишах облекчено.
— Добре. Значи просто ми приготвяш вечеря?
— Просто ти приготвям вечеря — приближи до мястото, където стоях, и поднесе към устата ми парченце чушка.
Вместо да го поема с уста от пръстите му — наистина прекалено интимен жест, — аз го стиснах в моите и тогава го поех.
Той поклати развеселено глава и се върна до мястото, където режеше зеленчуци за ястието си.
— Е, нещо ново в живота ти? — посочи над рамото ми към купчината куфари в малката ми дневна.
Направих физиономия.
— О. Това ли? На сестра ми Ванеса са.
— Не звучиш особено въодушевена. Тя е онази, която много пътува, нали?
— Да. Но сега се върна у дома. Да управлява хотела.
Рекс се намръщи.
— Главоболия ли ти създава?
— Ванеса само това умее — усмихнах се заради неговата загриженост. — Ще се оправя. Знам как да действам със сестра ми. Сега, когато родителите ми не са наоколо, всъщност ще имам възможност да направя нещо по въпроса. Не я възпитаваха като пълна глезла, но не я и обуздаваха. Аз нямам скрупули да я сложа на място.
— Обзалагам се, че нямаш — усмихна се и изсипа зеленчуците в уока заедно с парченцата телешко. — Никога не съм срещал жена, която да е така пряма като теб.
— За ужасяващо ли го намираш?
— Щях ли да съм тук, ако беше така?
Част от мен искаше той да не ми отделя толкова време. Не защото не прекарвах приятно. Напротив. Беше забавен и мил. И секси. Отнасяше се към мен много по-добре от Вон.
Но за моя нестихваща агония Рекс не подпалваше кръвта ми както Вон. Исках да бъда съпричастна с него, да му бъда вярна приятелка, но не копнееха да разкрия тайните му и слабите му места, както това важеше за Вон Тримейн.
Защо бях такава малоумница?
Не. Не обвинявах себе си за това. В съзнанието си бях напълно наясно какъв беше пейзажът около Тримейн. Проблемът беше във вбесяващите ми хормони.
Глупави слабоумни хормони.
— Земята вика Бейли.
— А? — примигнах и погледнах към Рекс.
— Отнесе се някъде за минута.
— О. Просто обмислях как да подходя към Ванеса.
— Ако ти е нужна помощ…
— Знам, благодаря. Но ще се оправя.
Малко по-късно тъкмо бяхме седнали до масата ми за хранене, когато входната врата се отвори със замах и Ванеса влетя в гъст облак от парфюм „Шанел", надянала вкиснато изражение.
— Колко мъже имаш? — скастри ме и се наведе да разкопчае каишките на обувките си.
— Какво?
Кимна към Рекс, който се беше втренчил в нея леко шокирано. Не съм убедена, че беше очаквал да види точно това.
— Още един.
— Какво имаш предвид с това още един?
Вече бях раздразнена, задето прекъсна вечерята ни. Нямах желание за разправии с нея.
— Ами, който и да е този тук… Той какво, на дванайсет ли е? — махна по посока на Рекс. — И онзи другият. Дето щеше да е секси, ако нямаше огромен бастун в задника си. Онзи Вон.
Сърцето ми затупка малко по-бързо в гърдите. Разбира се, че баналната ми малка сестра се беше погрижила да срещне най-богатия мъж в града още на първия й ден тук. Мисълта за нея близо до Вон ме накара да искам да оскубя тази нейна хубава коса и да скрия всичките й обувки, та никога повече да не ги намери.
— За какво говориш? — процедих през стиснати зъби.
— За онзи тип Вон. Пфу! Едва се бяхме представили един на друг и вече се беше вкопчил в гърлото ми, за да ме предупреди да не ти създавам ядове. Никой мъж не се държи така собственически по адрес на някоя жена, освен ако не е бил в леглото й. Което ме навежда на въпроса… Какво стана с Тед?
У мен се надигнаха прекалено много емоции. Бях дезориентирана. Отне ми минута да схвана какви ги дрънка.
— Тед ли?
— Гаджето ти.
— Том ли има предвид? — допусна Рекс.
— Том! — Ванеса щракна с пръсти. — И така. Какво стана с Том?
— Залови го да чука приятелката ми. Вече бивша приятелка — обясни Рекс.
— Иха — Ванеса изглеждаше изненадана. — Не знаех, че старият Тед е способен на такова нещо. А аз да си мисля, че е същият досадник като теб, Бейли.
Пренебрегнах думите й.
— Да се върнем обратно на Вон. Какво му каза?
— Нищо. Просто отбелязах как хотелът ни има нужда от вълшебната ми ръка.
О, да, бях сигурна в това.
— И?
— Боже, този човек е настина се впряга. Но пък е секси. Права съм, нали? Спала си с него — приближи към масата и си взе тако.
Не бях способна да сторя нищо, когато посегна към чинията ми, загреба част от месото със зеленчуци и започна да яде. Честна дума, че насред объркването, което успя да всели, аз всъщност бях доволна, задето консумираше нещо съдържащо истински калории.
Плюс това да я наблюдавам как излапва вечерята ми беше по-лесно, отколкото да забележа изгарящия поглед на Рекс. Нямаше нужда да съм гений, за да разбера, че искаше да чуе отговора на въпроса й.