Гневът от внезапната поява на сестра ми в живота ми се възобнови с все сила.
— Престани да говориш.
Тя изпухтя.
— Нямам легло. Сега пък да не говоря. Хубаво. И без друго си лягам. Сигурно ще предпочетете да излезете, освен ако не искаш момченцето ти да зърне прелестите ми.
— Вечеряме.
— И се намирате в спалнята ми.
Погледнах съм Рекс, вече напълно вбесена.
— Можем да приберем храната — предложи той. — И да я изядем в хотела.
— В офиса ми — кимнах с въздишка. — Ще донеса пластмасови кутии.
Хвърлих на сестра ми убийствен поглед, докато минавах край нея.
Тя се подсмихна.
— Искам да ме събудиш утре сутринта, за да дойда с теб в хотела.
— Страхотно.
Ванеса се наежи заради тона ми.
— Късметлийка си, че тази вечер се запознах със сексапилен мъж и съм в добро настроение.
Напрегнах се. По-добре да не говореше за Вон.
— Сексапилен мъж ли?
Тя се изсмя.
— Не се тревожи. Не твоят сексапилен мъж. Моят е по-скоро костюмар от земен тип. Пари и класа, но знае как да работи с ръцете си, ако разбираш какво имам предвид. Запознахме се в „Джърмейнс".
Бедният човек. И представа си нямаше в какво се забърква.
— Браво на теб.
— Както и да е.
Опаковахме храната и изтиках Рекс навън от къщата точно когато Ванеса се залови да съблича роклята си.
Като се качихме в колата, мълчахме.
И после…
— Вон значи?
Може би щях да подменя шампоана на Ванеса с крем за обезкосмяване. Не можех да повярвам, че ме постави в подобна ситуация. Макар с Рекс да не се срещахме, аз бях наясно какво целеше той и би било нечестно да не обясня.
— Собственик е на хотел „Парадайз Сандс".
— Хотелиерът от Ню Йорк ли? — звучеше изумен. Видимо оклюма. — Ще е трудно да се съревновавам с такъв човек.
— Нещата не стоят така… Чуй, той ми се притече на помощ, като се случи онова със Стю Девлин — вече му бях разказала за взлома.
— Той е „приятелят", който ти е помогнал в онази нощ.
— Да. Емоциите бяха много… Едно нещо доведе до друго…
— Да, не е нужно да влизаш в подробности.
— Но с Вон няма да се случи нищо повече. Вече ти го обясних. Той не иска връзка с никого.
— Но ти искаш връзка с него.
Не можех да лъжа Рекс.
— Ще ми се да не беше така. И повярвай ми, трудя се да надделея тази идиотщина.
Рекс долови искреността в тона ми и кимна.
— Добре.
Докато си устройвахме място за вечеря в моя офис и Рекс ме засипваше с въпроси за детството ни с Ванеса, на мен ми хрумна, че като му предоставях обяснение, всъщност го приемах като потенциално гадже.
Потопих се в топлите му тъмни очи и си позволих да си представя вероятността да бъда с Рекс. Не, той не караше кръвта ми да кипи, както Вон. С него чувствах онова, което бях чувствала с Том. Но може би в крайна сметка това не беше нещо лошо.
По дяволите.
Като влезеш в трийсетте, не се ли очакваше животът ти вече да е по-малко объркващ?
18
Бейли
Отново беше онзи момент от годината. Времето на музикалния фестивал. Едно от нещата, които обичах толкова много в Хартуел, бяха събитията в града. Провеждахме музикалния фестивал през лятото, когато беше пълно с туристи, а в самия край на сезона беше гей парадът, в началото на октомври си имахме фестивал на кокошките, за да честваме птицата символ на щата, гордата синя кокошка. После около Деня на благодарността идваше ред на Фестивала на тиквите, когато се провеждаше състезание по мятане на тикви, а в средата на февруари беше зимният карнавал.
Музикалният фестивал беше страхотен, защото беше по-спокоен от другите ни чествания. Хора от околните градове получаваха разрешение да отворят сергии със сувенири, свързани с музиката и занаятчийските изделия. Далия винаги имаше своя сергия.
Групи от цялата страна се редуваха да свирят на естрадата на Мейн Стрийт. Атмосферата беше наистина хубава. Тълпи от хора се носеха лениво наоколо, наслаждаваха се на добрата музика и приятно прекараното време. А освен това набирахме средства за благотворителна организация, която си служеше с музика, за да помага в живота на деца в неравностойно положение.
През последните няколко години пропусках голяма част от деня на фестивала, защото се налагаше да работя в хотела, но тази година Ейдън ме заместваше, така че имах възможност да се помотая с Рекс и да му представя страна от Хартуел, която обичах искрено: енергията, създавана от нашата малка общност.