— Как върви?
— Можеше да е по-добре, но можеше и да е по-зле — повдигнах рамене. — Семейство.
Кел направи гримаса.
— Известно ми е.
— И така, вие отново сте свършили отлична работа — посочих към естрадата и отцепената зона около нея. Наоколо кипеше активна дейност и първите две групи вече се готвеха за проверка на звука.
— Планирали сме специален ден — Кел плесна ентусиазирано с ръце. — Тази година сме поканили изключителни групи. И познай какво.
— Какво? — усмихнах се широко. Ентусиазмът му беше заразен.
— Вон Тримейн ми помогна да ангажирам страхотни групи от Ню Йорк. Както става ясно, познава доста хора.
— Вон Тримейн? Помогнал ти е? — Бях изумена.
— О, да — потвърди Кел. Погледна към Джейк. — И не беше ли прелестен? Направо прелестен?
Джейк се ухили.
— Такъв беше.
— В какъв смисъл прелестен?
— О, той е чаровник. Не знам защо повече хора не го осъзнават. Всички си мислят, че е много високомерен, но с нас беше сърдечен и естествен.
— Колко време прекарахте заедно?
— Покани ни да вечеряме с него в хотела и се поинтересува с какво може да бъде от помощ в организацията на мероприятията тази година — поясни Джейк.
Шокът не ми позволяваше да помръдна от мястото си.
Вон се беше вслушал в съвета ми. Иха.
— Ами, добре тогава.
— Както и да е, милинка, бих се радва да останем да си бъбрим, но се налага да вървим. До по-късно, нали? — Кел ме целуна по бузата, а после се усмихна дяволито на Рекс. — Увери се да осигуриш приятно прекарване на този млад човек.
Засмях и с Рекс поехме по пътя си, но още се намирах в лек унес.
— Вон значи? — обади се Рекс.
О, не. Беше денят на музикалния фестивал и нямах желание да обсъждам Вон с Рекс.
— Бейли!
Никога не се бях чувствала по-благодарна при чуването на гласа на Джесика. Проследих го и я забелязах да стои близо до сергиите, където Далия излагаше бижутата си. Джесика стоеше редом с Купър и Луис в краката им и заобиколени от Кат, Джоуи и Еймъри.
Еймъри беше дошла на фестивала.
Прогрес.
Втурнах се към приятелите ми и закачливо побутнах Еймъри.
— Ти си тук!
Тя се изчерви и ми се усмихна.
— Не знаех, че ще е така… Атмосферата си я бива.
— Нали? Приятели, всички познавате Рекс.
Всички освен Джоуи кимнаха.
— Аз не го познавам — припя хлапето и се втренчи настоятелно в Рекс.
— Ами, нека поправим това — засмях се. — Джоузеф Купър Лоусън, това е Рекс Макфарлън, мой приятел от Дувър.
— Всички ми казват Джоуи. До края на деня ще те уведомя дали и ти можеш да ме наричаш така.
Рекс се ухили.
— Ще вложа максимални усилия това да се случи.
— Как си? — Купър протегна ръка към него.
Вече се познаваха, но Купър си беше такъв. Напомняше на Рекс, че в живота си имах Купър, Купър, който би му нанесъл телесна повреда, ако ме наранеше.
Завъртях очи към Джесика, но тя само се сгуши по-плътно до Купър, защото й харесваше колко настойчиво бранеше той хората, на които държеше.
Какво да не му обичаш на това?
— Прости му — Кат разроши косата на сина си. — Днес ще свири на фестивала и по тази причина прелива от енергия и набит с пръчка ентусиазъм.
— Набит с пръчка ентусиазъм? — повторих недоумяващо.
— Мама не обича да използва синонима пред мен — поясни Джоуи.
— Аха, шибан ентусиазъм — проумях аз. Всички се разсмяха, а аз направих физиономия на Кат. — Опа. Съжалявам.
— Не е като да не знам какво означава думата — разпени се Джоуи. — Мама просто се държи глупаво.
— На мен фразата „набит с пръчка ентусиазъм" доста ми допада. Ще я добавя към личния си речник — вметна Еймъри.
Джоуи, който боготвореше госпожица Висока, Руса, Мила и Красива, се втренчи в нея.
— Наистина ли?
— Настина.
— Добре. Може би все пак е смешна.
— О, разбира се — намеси се Кат. — Аз като я кажа, се срамуваш. Щом Елза я харесва обаче, значи е смешна.
— Внимавай, Катриона — Купър я почука по носа. — Завистта ти прозира.
Тя изръмжа към брат си, а после се обърна към Еймъри.
— Искаш ли да дойдеш да живееш с нас? За постоянно?
Еймъри завъртя очи, което също е огромен напредък. Кат умееше да бъде малко плашеща и Еймъри не беше напълно сигурна как да се държи около майката на Джоуи.
— Кога ще свириш? — попитах Джоуи, защото наистина нямах търпение да го чуя.
— След няколко часа.
— Едва ще го дочакам — обърнах се към Рекс. Джоуи е пианист и в известен смисъл мое протеже.
— Така ли? — впечатли се Рекс. — Нямам търпение да те чуя.
— Ти новото гадже на Бейли ли си?