Прехвърли поглед между Рекс и мен и каквото и да беше онова, което разчете в изражението ми, то го накара да го отмести встрани.
— Трябва да вървя.
— Не, остани — помъчи се да го задържи Джес.
— Да — изненада ме Джоуи. — Опитвам се да убедя мама и вуйчо Купър да ме заведат в увеселителния парк. Опашките няма да са никак дълги, защото всички са тук.
— Мислех, че ще имаш изпълнение — отбелязах.
— Да, по-късно. Първо искам да отида в увеселителния парк — погледна към Вон. — Би трябвало и ти да дойдеш.
Вон изглеждаше също толкова смаян от поканата, но заедно с това и смутен.
— О, не съм сигурен. Може би е редно да остана тук.
И в този момент малката пакостница у мен не успя да си сдържи езика.
— Защо? Не харесваш ли увеселителния парк?
— Няма как да знам.
— Никога не си ходил в увеселителния парк?
Вон въздъхна и въздишката му звучеше като такава на раздразнение.
— Не, не съм ходил.
— Никога не си ходил? — повтори Джоуи въпроса ми. — Непременно трябва да дойдеш с нас.
— Да, Вон. Защото мисля, че от задника ти започва да се подава един сантиметър пръчка — подразних го.
Той ме изгледа кръвнишки, но личеше, че е шеговито.
Това беше наистина забавно, осъзнах. Да го закачам беше забавно. И беше редно да престана. Обаче явно не съумявах да го направя.
— Хубаво. Само ако госпожица Хартуел се присъедини.
О, по дяволите.
Е, сама се забърках в това.
— Моля те, Бейли, моля те — подхвана Джоуи. — Ако ти се съгласиш, мама също ще се съгласи.
Всички бяха срещу мен.
Погледнах към Рекс, който беше единственият неразвеселен от затрудненото ми положение.
— Ходи ли ти се в увеселителния парк?
— Добре — само повдигна рамене.
Очевидно не беше „добре".
Въздъхнах, избегнах самодоволния поглед на Вон и насочих внимание към Джоуи.
Защо това хлапе трябваше да е толкова сладко?
— Разбира се — вдигнах ръце в знак на поражение. — Да вървим в увеселителния парк и да пропуснем деня на музикалния фестивал.
— Само за няколко часа — увери ме Джоуи. — Та да отвлечем ума ми от сценичната треска.
— Постигна си своето, хлапе, така че вече можеш да спреш с емоционалното манипулиране — Кат го погали по главата.
Той се ухили дяволито нагоре към нея.
— Явно отиваме в увеселителния парк — Вон направи жест към Джоуи. — Води ни.
— Имаш ли нещо против? — обърнах се към Рекс, докато следвахме групичката по Мейн Стрийт.
Той отказваше да ме погледне.
— Да прекарам следобеда с мъжа, с когото си спала ли? Не е особено напред в списъка ми с любими занимания.
— Съжалявам.
Също така съжалявах за това колко неловко ме караше да се чувствам всичко това. В сърцето си смятах Рекс за приятел и макар да бях поласкана, че чувстваше привличане към мен, аз не изпитвах същото. Така че цялото това изпълнение на ревниво гадже не постигна нищо, освен да ме накара да се чувствам странно в компанията му.
И все пак разбирах мотивите му.
Рекс беше дал ясно да се разбере, че ме харесва. И сега ме сваляше. Търпеливо. Да се намираме в присъствието на Вон би било смущаващо за него.
— Аз ще ти купя билет — заяви Рекс, щом достигнахме портала на парка и будките за билети. Това беше първото изречение, излязло от устата му за последните две минути, и тонът му беше помирителен.
— Вон купи билетите! — извика Кат назад към нас и групата мина през портала.
— Разбира се, че го е направил — Рекс въздъхна и ми отправи недоволен поглед.
Направих физиономия.
Спряхме се в кръг веднага след входа.
— Добре, хлапе — обърна се Кат към сина си. — Ти ръководиш това шоу. Какво искаш да правим първо?
Джоуи посочи към Вон.
— Ти не си идвал тук никога, така че е редно ти да избираш.
Вон се усмихна към Джоуи. С момчешка и прелестна усмивка, която ме уцели право в корема.
— Много мило от твоя страна, Джоуи — а после леденият му сив поглед стрелна мен. — И понеже госпожица Хартуел явно знае толкова много по въпроса какво е да си голямо дете, ще попитаме нея.
Джесика и Купър дори не се опитаха да сподавят смеха си. Изгледах ги убийствено, преди да насоча очи към Вон. И докато се взирахме един в друг, както винаги всичко друго около нас изчезна.
— Да се возиш ли искаш, или да играеш карнавална игра?
— Да играем карнавална игра ще включва ли да те победя в нещо?
Изсумтях шумно и никак неподобаващо за дама.
— Въобразяваш си, че можеш да ме победиш в някоя от тези карнавални игри? Ти, който не си стъпвал тук, срещу мен, която съм научена да сритвам задниците на много по-мъжествени типове от теб.