— О, това се казва предизвикателство — обади се Кат. — Ще го приемеш ли, Тримейн?
— Да, Тримейн — Купър се ухили към приятеля си. — Ще го приемеш ли?
В отговор Вон скръсти ръце и раздалечи леко крака.
Аз опрях длани на кръста си.
— Ще тълкувам това като „не".
— И така? Какво да бъде? — намеси се Далия. — Мятане на обръчи или стрелбището?
Купър се закашля.
— Стрелбището — прокашля се отново. — Стрелбището.
— Чувам те съвсем ясно — изръмжах му. — Ти на чия страна си?
— Не знаех дали недодяланото подсказване от страна на Лоусън целеше да помогне на теб, защото си силна в мятането на обръчи, или да помогне на мен, защото си слаба. Сега вече знам — Вон се ухили лукаво. — Нека бъде стрелбището.
— О, по дяволите — промърморих под нос и пресякох групата, за да стигна до него. — Насам.
Купър Лоусън и всеки, прекарал макар и малко време с мен в увеселителния парк, знаеше, че съм безнадеждно некадърна на стрелбището. Странно умела в мятането на обръчи, но ужасна на стрелбището. В което нямаше никаква логика, защото не изискваха ли двете неща сходни умения?
Щях да си го получа. Освен ако Вон не беше по-слаб от мен.
О, кого занасях? Никой не беше по-слаб от мен на стрелбището.
— Здравейте, добре дошли на стрелбището! — поздрави ни отговарящото за съоръжението хлапе, което звучеше отегчено до смърт. Бях убедена, че е синът на Ани, касиерката в супермаркета.
— Бен, нали? — С Вон заехме позиции зад пушките. Долових напрежението на малката ни група приятели зад гърба ни.
Подобаващо забавлявана група от приятели.
По-късно щях да ги убия всичките.
— Да. — Бен кимна.
— Каква е цената, Бен? — Кимнах към пушката.
Той посочи двете големи табели зад него. Първата гласеше „Пет долара — уцелете три сини кокошки“, а втората: „И спечелете награда по ваш избор".
В живота си не бях улучвала и една кокошка.
Вон му подаде десет долара.
— Щях да платя за себе си.
Той се подсмихна.
— О, с радост ще платя хиляда долара да стана свидетел на това, госпожице Хартуел. Пет долара са нищо.
— Хей, познай какво? В крайна сметка не мисля, че те харесвам без бастуна.
Вон отметна глава назад и се изсмя, а аз знаех, че току-що бях излъгала. Харесвах го и още как. Много го харесвах такъв.
Зароптах под нос, хванах пушката и се прицелих.
И пропуснах.
С ъгълчето на окото си проследих как Вон вдигна пушката и я насочи умело. Прицели се. Стреля.
Една синя кокошка долу.
Вече твърдо решена, аз пробвах отново.
Пропуснах.
Вон уцели още два пъти за времето, което ми отне да пропусна веднъж.
— По дяволите! — Хвърлих яден поглед през рамо към Купър, който се тресеше в усилия да контролира смеха си. — Доволен ли си?
Той само прихна още по-силно.
— Ето.
Подскочих, защото думата беше изречена право в ухото ми. Вон беше оставил пушката си и стоеше точно до мен. В личното ми пространство. Успявах да подуша одеколона му и да зърна сребристите резки в ирисите му.
Тялото ми завибрира от тази непосредствена близост.
— Какво правиш? — Изпаднах в паника, когато се настани зад мен и дупето ми се опря в горната част на бедрата му. Напрегнах се, когато обви ръце около мен, пое моите в дланите си и ги намести.
— Държиш я погрешно — усетих гласа му в ухото ми.
Стиснах очи, защото в главата ми изникна картина как лежа под него и чувствам как се движи в мен, докато ми говори разни мръсотии.
— Принцесо? — промърмори. — Слушаш ли ме?
Защо ми причиняваш това?
— Държа я погрешно — успях да изхриптя. — Добре. Покажи ми как.
— С удоволствие — тонът му беше супер мръснишки.
— Пушката, Тримейн! — троснах се.
Той се изхили и движението накара тялото му да се отърка в моето.
— Добре. — Нагласи цялостната ми стойка, като обхождаше с ръце тялото ми. Честно казано, според мен това беше извинение да ме опипа.
— Приключи ли? — озъбих се.
Той пак се засмя.
— Да. Пробвай сега. Проследи зрителната линия. Да, точно така. Сега изчакай. Задръж. Целта ти е да дръпнеш спусъка точно когато главата на кокошката достигне зрителната линия.
Напердашената ми с пръчка дързост надделя.
— Надявам се, че не спазваш този принцип и в спалнята.
Вон се наведе по-близо до мен и леко наболата му брада се отърка в бузата ми.
— И двамата знаем, че не е така.
Стиснах зъби.
— Мръсник.
— Изпроси си го. — Отдръпна се, преди да съм успяла да отговоря на коментара му. — Следвай съвета ми.
Изчаках. Концентрирах се. Последвах съвета му.
И уцелих проклетото нещо!