Пусна ме, а изражението му ми даваше да разбера, че няма да го видя в скоро време, а после също така бързо, както беше навлязъл в живота ми, Рекс Макфарлън изчезна от него и беше погълнат от тълпата присъстващи на фестивала.
Обзе ме меланхолия и аз тръгнах обратно паднала духом и търсеща убежище. Запробивах си път сред хората, без да виждам или чувам нищо, докато се отървавах от тълпата на дъсчената алея и оставих краката ми да ме отведат да изолирано място.
В крайна сметка се оказах на плажа, следвах бреговата линия и стигнах до успокояващо и закътано местенце.
Притиснах роклята си плътно към бедрата, за да не се изгоря на пясъка, седнах и устремих поглед към океана, загледана в начина, по който слънцето проблясваше върху водата. Това беше гледка, която обикновено ме изпълваше с покой.
Но не и днес.
Животът ми беше прекалено разбъркан.
Върху мен падна нечия сянка и погледнах нагоре през слънчевите си очила, а сърцето ми се сви в гърдите при вида на изправилия се до мен Вон, стиснал в ръце две чаши със студен чай. Подаде ми едната и напълно втрещена аз я поех и отпих, а той седна толкова близо до мен, че лактите ни се сблъскаха.
Пиехме чая си мълчаливо, гледахме морето и се наслаждавахме на съчетанието между прохладния морски бриз и парещото слънце.
— Стреснах ли го? — попита най-накрая Вон.
Явно ме беше проследил и беше видял сценката с Рекс, а после беше дошъл след мен на плажа. Защо? Защо би постъпил така?
Боже, вече не знаех нищо.
— Май аз го направих. Или по-скоро ние двамата.
— Ние двамата?
— Както изглежда, трептим на една честота, ти и аз — обясних нещастно.
— Както изглежда, да — отговори той също толкова нещастно. — Съжалявам, ако в парка съм прекрачил границата.
Възцари се мълчание и това ми напомни за вечерта преди феноменалния секс, който правихме. Беше ми изненадващо спокойно около него, въпреки очевидното сексуално напрежение.
Нямах представа кога бях започнала да се чувствам спокойно около него. Как изобщо се беше случило? Защото очевидно все така не му вярвах.
Със сърцето.
Така. Не му вярвах със сърцето си, но… някак си той ме караше да се чувствам в безопасност. А освен това изпитвах истинско вълнение от словесните ни схватки. Той ме вдъхновяваше.
Колко объркващо, дявол го взел.
— Нямаше те известно време.
— Заради хотела ми в Ню Йорк, „Монтгомъри". Нали помниш как споменах, че имам проблеми с него? Отидох да проверя какво става. Оказа се, че управителят ми се е забъркал с наркотици.
Някак си величините на проблема, пред който е бил изправен, ме накараха да се чувствам по-добре заради факта, че го нямаше толкова дълго.
— Реши ли проблемите?
— Да. Имам нов управител. Уволних няколко души, които кръшкаха, и назначих обратно няколко, които той е уволнил. Хотелът е отново на крака.
— Сигурно си успял да прекараш малко време с баща ти?
Той кимна.
— Това е единственото нещо от Ню Йорк, което ми липсва.
— Тук наистина ти харесва, нали?
Вон изучава лицето ми известно време.
— Какво да не му харесвам?
Изпълни ме несигурност.
— Ще ми се да престанеш да правиш това.
— Кое?
— Да ме изпепеляваш с очи.
Изсмя се.
— Не бях осъзнал, че го правя.
— Е, правиш го. И искам да престанеш.
— Аз искам да престана да чувам гласа ти в главата ми, когато казваш: Обзалагам се, че си мислил за това. Да подчиниш враждебната принцеса. Но не мога.
Свих се до него, припомнила си агресивната си забележка.
— Заради това ли е всичко? Затова ли си вреш си носа в делата ми? Прояви очевидна ревност от Рекс и сега, като се замисля, цялата тази сценка с позата за стреляне в парка беше специално за пред него.
— Очевидна ли?
— Да, очевидна ревност. Ще го отречеш ли?
Той допи чая си и остави празната чаша до него.
— Не. Исках да го убия, че диша същия въздух като теб.
Почувствах тъжен трепет.
— Само заради секса ли е?
— Беше зашеметяващ.
— Вон.
Той въздъхна и придърпа колене към гърдите си, за да обвие ръце около тях.
— Мъча се да стоя настрана, наистина се мъча, защото знам, че не мога да ти дам, каквото искаш — погледна ме с тези свои светли и чувствени очи и на мен ми се доплака заради копнежа в тях. Защо? Защо точно той трябваше да е мъжът, който ме гледа така?
— В Ню Йорк ми се отвори възможност да преспя с друга жена. Но не можах. Така че… Не… Не е само заради секса. Но аз… — Повдигна рамене, почти съсипан.
Не продължих темата и отклоних очи, та да не виждам изражението му, което ме подлудяваше. Дори не исках да си представям, че е спал с друга или колко объркващо е, че не го е направил. Потърсих друга тема на разговор.