Стояхме застинали и смълчани, докато мъжете опаковаха бюрото и се заеха да го изнесат от хотела. Щом гласовете им заглъхнаха в градината, аз се обърнах към сестра си.
— Дори не си се мяркала тук през изминалата седмица. Шляеш се навън без едничка грижа на света и си въобразяваш, че можеш да дойдеш просто така, да пренебрегнеш всичко казано от мен и да започнеш да внасяш промени. На коя планета живееш?
— Личният ми живот не ти влиза в работата — присви очи.
— Влиза ми, като засяга моя живот. С кого всъщност се срещаш?
Този мистериозен тип започваше да ме смущава. Обикновено Ванеса не можеше да дочака да се похвали с кого излиза. В този случай обаче се беше показала крайно потайна, дори стигаше дотам да ме избягва и прекарваше цялото си време, с който и да беше той.
— Женен ли е?
— Не, не е женен — процеди тя. — Настина имаш високо мнение за мен, нали?
— В този момент ти си най-малко любимият ми човек на света — заявих.
— Как изобщо ръководиш успял хотел с тази твоя уста без мярка?
— О, значи накрая признаваш, че ръководя хотела успешно?
— Пфу!
— Направи го още веднъж и се кълна в Бог…
— Дами…
Обърнахме се и заварихме на прага да стои Ейдън. Ръцете й бяха скръстени пред гърдите и потропваше раздразнено с крак по пода.
— Да събудите гостите ни ли искате?
Засрамих се, задето се беше наложило да бъда хокана от управителя си, и запристъпвах смутено на място.
— Да беше видяла какво събуди мен.
Ейдън изгледа Ванеса гневно.
— Само мога да си представям. Но, Бейли, облечена си в оскъдна пижамка, която ще докара инфаркт на господин Сайкс, ако те види. Така че, моля те, вземи душ и се облечи, преди гостите ни да са слезли за закуска след… — погледна часовника си — трийсет минути. Ванеса, защо не вземеш почивен ден? Отново.
— Не ми говори така в собствения ми хотел или може да се наложи да се разберем с физическа разправа — Ванеса опря ръце на миниатюрното си кръстче. — По-силна съм, отколкото изглеждам.
Ейдън пристъпи до мен, за да демонстрира солидарност.
— Хм, склонна съм да се обзаложа, че съм в състояние да ти се опълча. Също така не съм ти сестра, така че не съм задължена да търпя тъпотиите ти, нито пък да се въздържам да те нараня физически. И като стана дума, имаш пет секунди да оставиш сестра си на мира, преди да изложа на риск поста си тук. Пет. Четири…
— Изобщо не ми е притрябвало това — Ванеса профуча покрай нас. — И ще съобщя на мама какви отрепки наемаш да работят тук.
Хвърлих се към нея, а Ейдън едва ме удържа.
— Тя не си струва — увери ме, а Ванеса изскочи навън.
— Какво съм направила, та да я заслужа?
— Не мисли за нея. Забрави я. Върви да се изкъпеш, а аз ще нагледам Мона в кухнята. Най-вероятно е чула размириците и е ужасена да се покаже.
Знаех, че Ейдън е права. Всички, които работеха в кухнята, ненавиждаха Ванеса. Целият ми персонал ненавиждаше Ванеса. Сигурно имаше нещо общо с факта, че тя се обръщаше към тях, все едно й бяха слуги.
— Бейли — извика ме Ейдън, когато вече крачех по коридора.
— Да?
— Никаква работа за теб днес. Вече отдавна ти е време за почивен ден. Изкъпи се и излез. Прави нещо, каквото и да е. Само да е отморяващо и релаксиращо, става ли?
Кимнах, макар да се ужасявах да остана насаме с мислите си.
Денят беше облачен, така че очаквах да завали, но все пак поех от бутик в бутик по Мейн Стрийт с намерение да се разнообразя, както беше препоръчала Ейдън.
Проблемът беше, че не си падах по пазаруването. Също така налице бяха мислите ми; мисли, които не спираха да се отплесват към гадостите в живота ми, с които не желаех да се занимавам в момента. Бях толкова фокусирана да поддържам ума си зает с работа, че дори не бях говорила с Джес и момичетата. Обсъждахме неща, свързани със сватбата, но отдавна не бяхме имали дълги и смислени разговори, в които да разкрия колко близо бях до ръба, та те да успеят да ме разубедят.
Когато небето беше разцепено от гръм и туристите се втурнаха да се крият в ресторанти, магазини и хотели, а аз забързах по хлъзгавите дъски към „Еймърис".
Мястото беше по-пълно, отколкото се бях надявала, защото хора от плажа бяха влезли вътре да се подслонят заради времето. Еймъри изглеждаше малко нервна, така че се присъединих към нея зад щанда.
— Да ти помогна ли?
Тя кимна признателно и докато се занимаваше с приготвянето на кафето, аз поех касовия апарат.
Когато се справихме с опашката от клиенти и всички се бяха настанали по местата за сядане из книжарницата, Еймъри се обърна към мен и ми подаде кърпа за съдове.