— Със сигурност не мисля, че това е истина.
— Дори така да е — тя се намръщи. — Аз… Харесвам живота си тук. Имам теб, Джесика и Далия. Дори съм в състояние да проведа разговор с Купър, без да се изчервя като идиот. Нямам желание да съсипвам всичко това, като заложа на увлечение по Джак Девлин. Не бих могла да му вярвам.
При този неин практичен и прочувствен отговор усетих как възхищението ми към нея само се усилва. Прегърнах я през раменете.
— Иха. Толкова се радвам, че като опира до мъже, ти си толкова по-разумна от мен.
Тя се усмихна срамежливо.
— Не мисля, че съм по-разумна. Просто… достатъчно изолирана от тях, та да ми е възможно да разсъждавам по-ясно.
— Виждаш ли? По-разумна си — ухилих й се. — И „да заложиш на увлечение". Сериозно ли?
Еймъри завъртя очи и отново се изчерви.
— Аз го казах, нали? Изключително в стила на баба ми. Боже, моля те, не допускай да започна да се изразявам като нея.
— Е, ще е трудно като ръсиш очарователни неща като „да заложа на увлечение по Джак Девлин".
Тя се засмя.
— Ужасна си.
— Такава съм. И е забавно. Би трябвало да се присъединиш към мен в страната „казвам, каквото ми е на ума".
По лицето й се изписа копнеж.
— Може би някой ден.
Вон
— Щетите са на стойност поне две хиляди долара, господине _ Джанет, завеждащата камериерките в „Парадайз Сандс", звучеше силно възмутена.
Самият Вон също беше възмутен.
В един от по-малките им апартаменти беше отседнала двойка, която го освободи на сутринта. Предишната вечер бяха молени да ограничат шума, защото смущават другите гости. Служителите му дори ги бяха заплашили да повикат полицията, което привидно беше укротило нещата.
Неприятната изненада на следващата сутрин бяха последствията от нещо, явно представлявало семейна разправия.
— Случай на домашното насилие ли беше? — Вон беше неспокоен от мисълта, че се е случило нещо подобно.
Джанет поклати глава.
— Не знаем. И двамата изглеждаха в добро физическо състояние и прегледах стаята. Няма кръв.
Хм. Това все така го оставяше с проблема с апартамента му. Почти всяко осветително тяло вътре беше унищожено. Екранът на телевизора беше спукан от нещо, запратено към него. А в гипсовата мазилка близо до вратата имаше дупка.
— Нанесли са истински погром. — Вон се озърна. На кремавия килим в дневната имаше петно от вино; завивките бяха разхвърляни из цялата стая, както и възглавниците и декоративните възглавнички. Завесите бяха откачени от корниза.
Какви ги бяха вършили тук, по дяволите?
— Защо не бях извикан? Защо не е позвънено в полицията?
Шефът на охраната Греъм пристъпи вътре.
— Не осъзнахме мащабите на случващото се, господине, иначе бихме го направили.
— Е, ще се наложи да повикаме полицията сега и да подадем оплакване. След като приключиш с това, искам списък с всичко, което трябва да бъде поправено или подменено. Апартаментът ангажиран ли е за днес?
— Да — отговори Греъм. — Вече проверих и разполагаме с по-добър апартамент с изглед към морето, който да предложим на гостите.
— Дайте им го. Колкото до хората от съседните стаи, които са се оплаквали от шума, искам да бъдат компенсирани. Изключете тази нощувка от сметките им и им предложете безплатно ястие в ресторанта.
— Да, господине.
— Джанет — обърна се Вон обратно към нея. — Като дойде полицията и се установи какво трябва да се върши, свържи се с Айлса. Тя може да поръча, каквото е нужно. Искам този апартамент в представителен вид възможно най-скоро — беше един от най-търсените му. — Също така искам да предоставиш цялата налична информация на Греъм. Греъм, искам ти да комуникираш с полицията и да изискаш двойката да плати за щетите.
— Да, господине.
След рязко кимване той отмина служителите си и излезе в коридора. Рядко имаше подобни проблеми в хотелите си, но от време на време изникваше някой, който не тотално не уважаваше чуждата собственост.
Силно раздразнен, зави забързано зад ъгъла и се насочи към асансьорите, но в следващия момент спря рязко. Вон бързо отстъпи назад зад ъгъла и извън полезрение. Чувстваше се като ученик, когато надникна, за да увери, че наистина е видял, какво си мислеше, че е видял.
С карта в ръка Ванеса Хартуел си отключваше една от стандартните им стаи. И беше целувана и възпирана да се справи със задачата не от кого да е, а от Джак Девлин.
Смехът й долетя по коридора до него.
— Това кафе, с което ме почерпи, ме направи наистина нервна — изписка тя, а той загриза ухото й.
Вон не успя да чуе какво й отговори Джак, но каквото и да беше, накара Ванеса да избухне в скандализиран кикот. Успя да накара картата да проработи и вратата се отвори. Завъртя се и се хвърли в ръцете на Джак с крака обвити около кръста му и пръсти заровени в косата му, а устните им се сляха в страстна целувка още преди да са влезли.