— Налага се да поговорим насаме.
— Случило ли се е нещо? Ох, къде отиваме? — попита го, когато я отклони от пътя й към нейния хотел и вместо това я насочи към своя. — Можеш ли да позабавиш темпо и да ми обясниш какво се случва, дявол го взел? Не съм те виждала от дни и първия път като те виждам, ти ме издебваш насред алеята, буквално ме приклещваш и ме помъкваш към хотела си, а от мен просто се очаква да…
— Бейли, обикновено дърдоренето ти е наистина сладко, но може ли да замълчиш само този единствен път? — опитваше се да формулира в главата си какво точно щеше да й каже, като я отведеше в пентхауса си. Спряха пред асансьорите и тя се заизмъква от хватката му.
— Вон.
Кои бяха правилните думи? Съществуваха ли изобщо правилни думи? Все трябваше да има точни думи…
— Вон! — този път тя се притисна към него и цялото му същество се пробуди заради допира на меките й форми срещу стегнатото му тяло.
— Персоналът и гостите ни гледат — прошепна, а погледът й беше умиротворяващ. — Защо не ме пуснеш, а аз обещавам да се кача горе с теб? И докато го обмисляш, защо не анализираш и факта, че да ми се налага да те моля за такова нещо то те прави похитител?
Думите й пробиха през движещата го право напред решимост да й съобщи как се чувства. Хватката му отслабна и усети, че се подсмихва заради закачката й.
— Искам да те целуна — промърмори.
Бейли разтвори уста изненадано и прозвуча малко задъхано, като му каза:
— Може би все пак не е редно да оставам насаме с теб.
Вратите на асансьора се отвориха и Вон опря властно ръка в кръста й.
— О, определено е редно.
Въведе я вътре, благодарен, че към тях се присъединиха гости на хотела. Ако беше останал сам с нея в асансьора, сигурно нямаше да успее да задържи ръцете си настрана. И тя го знаеше. Долови го в начина, по който гърдите й се повдигаха и спускаха на плитки тласъци, и в червенината по бузите й.
Привличането помежду им беше в пълна сила.
На Вон му се налагаше да се владее за достатъчно дълго време, та да успее да й каже как се чувства.
Асансьорът се опразни и двамата останаха сами. Вкопчил се в последното количество самоконтрол, той не си позволи да я докосне. Постави картата си в панела до вратата и натисна бутона за последния етаж.
Бейли изскочи навън веднага, щом вратите на асансьора се отвориха.
Вон я насочи по коридора към пентхауса си. Задържа вратата отворена и наблюдаваше лицето й, докато тя оглеждаше заобикалящото я. Първото, което стори тя, беше да приближи към френските прозорци, гледащи към океана.
— Иха — промълви. — Красиво е.
Ти също.
Като че чула го, тя се завъртя.
— Защо съм тук?
Тръгна към нея, неспособен да се спре, изпитал потребност да я докосне. Беше му необяснимо колко много чувстваше сега, като си беше дал разрешение да чувства.
— Недей. — Устните й потрепериха приканващо.
— Какво недей?
— Да ме гледаш така. Предупредих те за този ти поглед.
Изпълниха го развеселеност, нежност, обич… нужда.
— Не мога да се спра, като опира до теб.
— Мили боже — промърмори тя. — Вон… — Тя затвори очи за миг. Като ги отвори пламтяха гневно. — Не е честно. Защо трябва да си ти?
— Какво имаш предвид? — Посегна да обгърне лицето й с длани.
— Защо точно ти трябва да ме караш да губя всякакво чувство за самообладание?
Изпълни го задоволство, както и още нещо, нещо по-опияняващо… всепоглъщащо и никак не малко обсебващо.
— Страхотно. — Обгърна тила й с длан. Устата му намери нейната. И той изля всичко, което чувстваше с тази целувка.
Езикът й се плъзна по неговия и сладкият й вкус го изпълни, а фините извивки на тялото й се притиснаха в него. Лекият й плодов парфюм ангажира сетивата му и заличи всички други мисли освен потребността да я има. Изръмжа заради капитулацията й, а ръцете му обходиха трескаво тялото й в желание да получат всичко наведнъж.
Задърпа копчетата на блузата й и откъсна устни от нейните в желание да я вкуси цялата. Започна да целува надолу по гърдите й, като следваше кожата, разкриваща се след откопчаването на всяко копче. При разголването на нейната прасковена плът кръвта, която все още не се беше стекла в пениса му, бързо се насочи натам.
— Боже, Бейли — изръмжа отново и целуна меката кожа на корема й, докато смъкваше блузата надолу по ръцете й. Вон пусна дрехата в краката им и килна глава назад, за да я погледне.
Гърдите й неистово трепереха, а дишането й беше насечено от възбуда.
Вон се изправи, за да я погледне директно в очите, защото искаше да се увери, че тя желаеше това също колкото него. Почувства силно удовлетворение, когато тя го погледна със замъглени от похот очи.