Бейли
О, боже мой.
Направих го отново.
Не можех да повярвам, че го направих отново.
Страх, гняв и болка пронизваха гърдите ми и затрудняваха дишането ми, и знаех, че трябваше да се махна оттам възможно най-бързо.
Без да поглеждам към Вон, вдигнах бельото си, пренебрегнах пулсирането между краката си и станах от леглото. Бързо смъкнах надолу полата и забързах към мястото, където лежеше блузата ми.
— Какво правиш? — попита Вон, а думите му издаваха загриженост.
Не обърнах внимание на загрижеността.
— Изпарявам се оттук, та да мога да се самобичувам насаме, че ти позволих отново да ми причиниш това.
Въздъхна и го чух да става от леглото, но отказах да го погледна. Като го гледах, само си докарвах ядове. Ръцете ми трепереха, докато си закопчавах сутиена и обличах блузата. Чух зад гърба си шумоленето на дрехи и звука от вдигането на ципа му. После изведнъж усетих горещината от присъствието му точно до себе си, почувствах натрапчивия фокус на очите му върху унилото ми лице.
Вон нежно отстрани ръцете ми от блузата и започна да я закопчава вместо мен. Отпуснах ги безполезно встрани от тялото, напълно безсилна заради изненадата.
— Не те доведох тук да правим това. Обаче… пенисът ми явно не може да се контролира в твое присъствие.
Изгледах го сърдито, задето проявяваше дързостта да ми се хили така.
— Хубаво — троснах се.
— Но не той ми те доведе тук горе. — Свърши да ме закопчава, пое лицето ми в ръце и ме погледна с такава нежност, че почувствах как у мен отново се надига война.
— Бейли. — По лицето му пробяга намек за уязвимост, а дишането му беше плитко. — Бейли, влюбен съм в теб.
Застинах.
Правилно ли бях чула?
Влюбен съм в теб.
Въздухът остана блокиран в гърлото ми и намирах за трудно да продължа да дишам, защото осмислях това откровение.
— Влюбен съм в теб от дълго време. Опълчвах му се. Криех го. Опитвах се да го отхвърля. Но след нощта ни заедно вече не успявам да потискам чувствата си. И вече не желая да го правя. Съжалявам, задето казах, че не те искам, когато винаги съм те искал. Имам нужда да разбереш, че приключих с тези тъпотии. Искам да бъда с теб. Искам да проверя накъде ще ни отведе това.
Тишината, спуснала се около нас, беше гъста и наситена, а той се взираше в очите ми с искреност и нежност, изписани по лицето.
Би било така лесно да позволя на този красив миг с този красив мъж да заличи всичко друго преди това.
Но не можех да го позволя.
Не можех да се доверя на думите му.
Не можех да се доверя на него.
Вместо това изведнъж се оказах изпълнена със страх и гняв. Отдръпнах ръцете му от лицето си и внимателно го отблъснах.
— Не.
Думата явно го изуми.
— Не?
В очите ми запариха сълзи и аз обърнах гръб на болката в неговите.
— Не. Не! Не можеш да ми причиняваш това.
— В момента си уплашена, разбирам го… — посегна към мен. — Но само защото и теб те е грижа за мен.
Избегнах докосването му.
— Така е. Със сигурност е така. Но не ти вярвам, Вон.
Той стисна челюст, все едно го бях ударила.
— Не ми вярваш?
— Не, не ти вярвам — нахлузих обувките си, изгледах го гневно и обединих всички спомени от лошото му отношение към мен, от обърканото му и обидно държание като щит срещу него. — Казваш ми, че ме обичаш, но само преди седмица ми заяви как не желаеш между нас да се случва нищо. Всички знаят, че си женкар! Така че, не, не ти вярвам, защото истината е, че според мен ти сам не можеш да си вярваш… Не знаеш какво искаш.
Той се ядоса.
— Да не си посмяла да ми казваш какво чувствам. Знам какво искам, мамка му. Имаш ли представа колко ми беше трудно? Ако си тръгнеш от мен, причината ще е в теб, а не в мен. Не аз съм този, който бяга, принцесо.
— Имам всяко право да побегна уплашено. Допреди две секунди ти се кълнеше, че искаш да си сам! Ти си изгубен, Вон, напълно изгубен! И не ми трябва друг като теб в живота ми.
Замислих се за мъжа, по-точно за момчето, което се беше отнесло към мен точно като Вон. Припомних си с каква лекота приемах лъжите му, привидната му искреност и знаех, че не мога да си съм с друг като него.
Вон трябваше да разбере, че този момент не представлява част от танца, който изпълнявахме един с друг вече от месеци. Това беше краят на този танц.
Устремих очи към него и изведнъж зърнах момчето от моето минало да ми се усмихва в този своя момчешки маниер, който беше пленил младото ми сърце.
— Едно лято преди много време се запознах с едно момче — думите се откъснаха от устните ми, преди да съм успяла да ги спра. Вон приближи, за да ме чува по-добре, но аз почти не отчитах движенията му. Бях запратена назад към миналото.