Отпуснах се назад на дивана и оставих сълзите да се леят.
— Уплашена съм.
В очите на Джес също проблясваха сълзи.
— Знам. Случвало ми се е. Но поставянето на ново начало е нещо постижимо, без значение на каква възраст си — посегна към ръката ми. — Имаш мен и Купър, и всички останали. Градът те обича, Бейли. Ще ти помогнем да преминеш през това.
— Ами ако остана сама?
— Невъзможно — намръщи се към мен. — Нали не обмисляш да прибереше обратно онази гадина, само за да не си сама?
— Не — троснах се. — Знаеш ли какво, снощи ме отблъсна. Опитах да се любя с него и той ме отблъсна. Разбира се, че ми е изневерявал! Каква идиотка съм била да не го видя? — изсмях се безрадостно. — Бях така убедена, че му е ясно как никой от двама ни няма да успее да открие по-добър партньор, та не ми мина през ума, че ще тръгне да изневерява.
— Какво имаш предвид с това „никой от двама ви няма да успее да открие по-добър партньор“? — Джес скръсти ръце пред гърдите си.
Отново се напрегнах. Нямах желание да признавам пред Джес, че според моята теория имаше логика с Том да сме заедно поради общата ни липса на нещо забележително у нас.
— Просто имам предвид, че… Ние сме сходни.
Тя присви очи, все едно не ми вярваше.
— За твоя информация всичките ти приятели до един смятат, че ти заслужаваш нещо по-добро от Том Сътън и фактът, че ти изневери, го превръща в отрепка на годината. Не, зарежи това: абсолютната отрепка на годината.
Едва въздържах усмивка и кимнах.
— Определено абсолютната отрепка на годината.
Джес прочисти шумно гърло.
— Джес.
— Да.
— Нали знаеш, че те обичам?
В отговор тя стисна ръцете ми.
— Ще бъда до теб през всичко това. И знаеш ли какво? Днес утрешният ден може да ти се струва ужасяващ. Но залагам всичко, което притежавам, че утре това ново начало ще ти се види вълнуващо.
— Надявам се да е така.
Тя се прибута по-близо до мен и отново обви ръка около мен.
— О, боже. — Наруших момента ни на покой, изпълнена с чувство на вина и ужас. — О, боже, Джес. Какво причиних на Рекс? — погледнах към нея и отново зароних сълзи, този път в резултат на срам. — Това беше отвратително. Безобразно. Аз съм себична кучка.
— Недей да се наричаш така. Не си разсъждавала ясно. И знаеш ли какво, ако питаш мен, направила си му услуга. Налагало се е да научи, че приятелката му изневерява.
— Но не по този начин. Повлякох го в унижението редом с мен. Ще трябва да се извиня.
— Извини се, щом искаш. Не тази вечер обаче, става ли? Тази вечер ще останеш тук, ще гледаме тъпи филми и ще се тъпчем с нездравословна храна.
— Не, не ми се ще да създавам грижи.
— Този коментар дори не съм го чула — надигна се на крака.
— Ще ти донеса нещо да се преоблечеш.
Дарих приятелката си с треперлива усмивка на признателност. В мига, щом тя изчезна по стълбите, Луис изхвърча нагоре след нея и отнесе със себе си кучешкото си състрадание, а аз заплаках отново, но този път по-неудържимо. Още от утре трябваше да се заловя да съобщя на всички близки до мен, че между нас с Том е свършено. Щеше да се наложи да звънна на майка ми и баща ми, на брат ми Чарли… Трябваше да съобщя на Далия и Еймъри. На Айрис и Айра.
О, боже, хипотезите по темата.
Съжалението.
И Вон Тримейн.
Щеше да е още по-трудно да се опълчвам на подигравките му на тема живота ми. Просто ще трябва да си напомням, че макар да бях изгубила сигурност за онова, което ме очакваше, не бях изгубила така обичаната си дъсчена еспланада или хората, свързани с нея и явяващи се моето семейство. Те все така правеха живота ми изключителен и предателството на Том или мнението на Вон във връзка с това нямаше да променят нещата. Нямаше да го допусна.
Осъзнах, че беше по-лесно да го мисля, отколкото да го почувствам в действителност, защото страхът направо ме сковаваше. Обвих ръце около себе си и заплаках още по-горчиво, като с риданията си позволих на твърдата буца, блокирала гърлото ми, да се разхлаби.
Малко след това почувствах познатите ръце на Джес да обгръщат тялото ми и тя ме придърпа към себе си така, че да отпусна глава на рамото й. Сгуших се в нея и пуловерът й заглуши хлипанията ми, а Луис побутна ръката ми с глава като пореден жест на кучешка утеха.
4
Бейли
Събудих се на дивана на Джес и Купър около четири и половина сутринта се и се озовах напълно разсънена и неспособна да заспя повече.
Само няколко часа по-рано отново се бях събудила объркана, втренчила се в гърба на дивана и неспособна да преценя къде се намирах. Чак като чух тихия лай на Луис и гласа на Купър, си припомних, че с Джес бяхме гледали филми. Явно бях задремала и тя ме беше оставила на дивана, вместо да ме буди.