Отчетох точния момент, когато реши да се поколебае.
Изражението му придоби равнодушност и просто така той се затвори за мен.
Не.
Нямаше начин да поема този риск.
Влюбех ли се във Вон Тримейн, щеше да ме пречупи на две.
По бузите ми се стекоха сълзи, когато почувствах разочарованието си с подновена сила.
— Продължаваш да ме нараняваш.
Запази достатъчно приличие поне да изглежда виновен.
— Не го целя.
— Тогава престани — помолих. — Просто престани. Имам нужда… Имам нужда да стоиш настрана от мен.
Вон потрепна, но след миг на размишления кимна.
— Ще сторя, каквото е нужно, за да бъдеш щастлива.
Ако това беше истина, щеше да обясни защо ме отблъскваше досега.
— Просто думи, Вон. Това са просто думи.
Обърнах се, защото не исках да бъда повече около него. Успявах да го подуша по кожата си, още го усещах вътре в себе си и бях отчаяна да се пъхна под душа и да изплача всичко това навън от себе си.
Пристъпих навън в коридора и тъкмо се канех да затворя вратата, когато Вон извика:
— Почакай!
— Вон…
— Не, почакай — забърза към мен и прекрати протестите ми. — Има нещо, което трябва да знаеш. За Ванеса е.
21
Бейли
Урокът, който се бях надявала да науча от връзката си с Том, онова, в което се опитвах да убедя сама себе си от първата нощ с Вон, победи. Най-накрая.
Вярвах, че заслужавам страстта, която бях познала с Вон. Но също така вярвах, че заслужавам да я имам с мъж, който да ми вярва достатъчно, та да свали гарда си пред мен; да ми позволи да го опозная наистина.
Едно лято, като бях на деветнайсет, се влюбих в погрешното момче и това ме разби. Той обаче ми даде урок, който не забравих никога: да вярвам повече на действия, отколкото на думи. Забравих момчето, но никога урока.
— Съжалявам — заподсмърчах и издухах носа си в една от салфетките, подадени ми от Джесика.
След като оставих Вон, забързах към къщи, обляна в сълзи. Но за да стигна до колата си, минах покрай „Антониос", а Айрис чистеше стъклата. Тя се опита да ме убеди да говоря с нея, но аз побегнах като мелодраматичната тийнейджърка, като която се подвизавах в момента. Айрис се беше разтревожила и позвънила на Далия, която пък позвъни на мен. Помолих я да не идва.
И тя изпълни молбата ми.
Поне за известно време.
Рано тази вечер Далия, Джес и Еймъри цъфнаха на прага ми със салфетки, кекс и вино. Сестра ми не се беше вясвала скоро.
Разполагахме с усамотение, та да имам възможност да цивря за случилото се с Вон. Отново.
Еймъри беше сключила загрижено вежди.
— Значи… Той ти е казал, че те обича, но ти не си склонна да му дадеш шанс?
— Именно.
— Трябва да има нещо повече — заключи Далия.
— Разбира се, че има — изпухтях. — Но нека не забравяме, че този мъж се отнасяше враждебно към мен с години, прави секс с мен, заяви, че било грешка и как не си „пасваме", после се луташе между враждебност и ревност със седмици — о, и това след като се покри напълно, — а накрая ме завлече в стаята си, преспа с мен и заяви, че ме обича, но отказа да обясни причината за тази промяна.
— Според мен да заяви, че те обича, е крачка в правилната посока — вметна Джесика.
— Само незначителна — оспорих. — Не иска да ми каже защо се държеше по този начин или защо му беше така трудно да признае, че иска връзка с мен. Държи се, все едно да ме обича е някаква гигантска саможертва — всъщност дори си послужи с тази дума, — но дори не казва защо! Как се очаква да се намирам във връзка с човек, който не говори с мен?
— Бейли, това си ти — подхвана Далия. — Ти не се отказваш, бориш се за хората, на които държиш, приласкаваш ги, докато не ти се доверят. Защо Вон да е различен? Защо си така уплашена да се бориш за него? Защото на всички ни е ясно, че в крайна сметка ще го пречупиш. Той те гледа, все едно си последната му вечеря на тази земя.
Местех поглед от една приятелка на друга и виждах по лицата им загриженост и любопитство. Никой освен баща ми и Айви не знаеше за момчето, което ми разби сърцето, не и докато не отворих дума пред Вон. Пазех спомена си ревностно, мразех колко уязвима ме караше да се чувствам и да изглеждам. Но никога нямаше да успея да ги накарам да разберат страховете ми, без да споделя тази част от миналото си.
— През лятото, когато бях на деветнадесет, един колежанин, чието семейство прекарваше летата си в Хартуел, започна да ми обръща внимание. Мотаех се по плажа с Айви, дъщерята на Айрис, тя си беше у дома за ваканцията. Това момче също беше там с приятел от Манхатън. Айви хареса приятеля, а аз него. Обясни ми, че това било последното им лято в Хартуел, защото родителите му щели да продават вилата си, та той решил да прекара малко време за последно тук. Различаваше се от момчетата, с които бях израснала. Беше различен от онези, по които се бяха увличала преди, като Купър и Джак. — Усмихнах се на Джес, защото вече й бях признала за ученическите ми блянове по нейния годеник. — Беше красив, но по този перфектен начин, като излязъл от каталог на Ралф Лорън. Също така беше забавен и чаровен и му допадаше да ме глези. Не приемаше живота прекалено сериозно и точно тогава аз имах нужда именно от това. Исках да бъда с него и за да го постигна, съгласих се да пазим връзката ни в тайна. Обясни ми, че родителите му не биха останали доволни, ако прекарва много време с едно и също момиче, защото се бояли как постоянна приятелка ще го разсейва от ученето му в колежа. Той беше първото момче, с което преспах. Прекарвахме цели нощи да лежим под звездите и да разговаряме за какво ли не. Не беше някакъв повърхностен летен романс — помъчих се да обясня. — Не и за мен. Той ми разказа за натиска, който му упражнявали родителите му, как никога не му казвали, че го обичат и как получавал похвали, единствено ако отговорел на очакванията ми. Беше самотен. И уплашен. И аз исках да бъда човекът в живота му, който го обичаше независимо от всичко. Така че му го казах и той отговори, че също ме обича. И сексът беше върховен. Страстен. Всичко между нас беше точно каквато си представях, че е любовта.