— Наранена покрай кое?
Всички завъртяхме глави в унисон. Ванеса стоеше на прага и ни гледаше. Така се бяхме вглъбили в разговора, че дори не я бяхме чули да влиза в къщата.
Тя скръсти ръце пред гърдите си.
— Е?
Прехвърлих поглед от нея към Джесика и тя разчете в очите ми безмълвния ми въпрос.
— Струва ми се, че трябва да ги оставим насаме… — Приятелката ми се надигна и подкани Еймъри и Далия.
Трите ме прегърнаха една след друга, поръчаха ми да им звънна, когато имам нужда, и в общи линии ме накараха да се чувствам благодарна, задето ги има, а после напуснаха къщата ми и ме оставиха да съобщя на Ванеса грозната истина.
Реакцията й беше да избухне в смях.
Втренчих се в нея напълно смаяна.
— Какво? — усмихна ми се кисело, щом веселието й замря. — Смяташ, че не е възможно мъж като Джак Девлин да ме желае заради друго освен връзката с този глупав малък хотел?
От обидата й ме жегна.
— Мери си думите.
— Не, ти си мери думите. Може да ти е трудно да го разбереш, но някои мъже харесват бляскави красиви жени, които знаят какво правят в леглото — отметна превзето коса върху рамото си. — Джак Девлин харесва начина, по който го задоволявам и затова ми обръща внимание. Не заради хотела.
— Убедена съм, че да спи с теб е бонус — опитах се да я усмиря. — Но семейство Девлин все пак те използват да се докопат до хотела.
— В това ли се изразява животът ти? — изглеждаше отвратена. — Толкова ли си отегчена, та ти се налага да измисляш тези нелепи драми? Заради това ли излъга и каза, че Стю Девлин те е нападнал?
Съществуваше определен лимит колко може да понесе един човек в рамките на ден и в този момент като осъзнах колко малко зачитане показваше сестра ми към мен или бизнеса, ръководен от семейството ми с поколения… напълно си изпуснах нервите.
— Изчезвай.
Тя повдигна вежда.
— Моля?
— Изчезвай! — креснах и я накарах да потрепне. — Събери си всички боклуци и се измитай от къщата ми!
Напълно онемяла, Ванеса само се взираше в мен.
— И къде се предполага, че ще отида?
— Пет пари не давам! Не уважаваш мен, не уважаваш семейството ни и аз приключих да търпя глупостите ти — повдигах гърди учестено в опит да си поема въздух.
Устните на малката ми сестра потрепериха и забелязах блясъка в очите й, признак, че се канеше да започне да рони сълзи. В отговор сграбчих ключовете от колата си и я отминах, без да я поглеждам.
— Разполагаш с два часа да си разкараш боклуците и задника си от къщата ми. Ако се прибера у дома и ти си още тук, ще повикам шерифа.
Едва се бях добрала до хотела, все още разтърсена от конфронтацията със сестра ми, когато телефонът ми звънна.
И бяха родителите ми с включен високоговорител.
— Изхвърлила си сестра си? — писна възмутено майка ми.
На Ванеса със сигурност не й беше трябвало много време да ме наклевети.
— Да.
— Бейли, не се отнасяме така към членове на семейството — смъмри ме мама.
Затворих очи в търсене на покой. За щастие звучах доста сдържано, когато отговорих.
— Да, също така не проявяваме неуважение едни към други, но Ванеса прави само това от пристигането си тук.
— Малко е темпераментна, но това не заслужава изритване на улицата.
— Обвини ме, че съм излъгала за нападението на Стю Девлин.
От другата страна на линията настъпи мълчание.
— Защо би постъпила така? — попита баща ми.
Наистина нямах желание да обсъждам любовния живот на детето им с тях, но…
— Защото спи с Джак Девлин. Имам сериозни основания да подозирам, че Джак се опитва да използва Ванеса да се добере до хотела. Опитвах се да се погрижа да не пострада. Не само че не ме послуша, а беше нападателна и като се има предвид колко зле се държа през последните седмици, боя се, че това беше последната капка.
— Дали да дойдем при вас? — попита татко. — Да се опитаме да й влеем малко здрав разум?
— Татко, неприятно ми е да го кажа, защото нямам желание да я видя наранена… но ми се струва, че за нея ще е най-добре, ако сама си научи урока.
— Какво означава това? — попита разтревожено мама.
— Ванеса си мисли, че може да контролира хората, мъжете, с външния си вид. Опасно допускане по много причини. Може би това е урок, който всички ние имаме нужда тя да получи. Скоро ще установи, че Джак я използва и да се надяваме това ще я накара да порасне и да види, че не е центърът на вселената и хората се възползват от сляпата й самонадеяност.
— Имаш предвид, че малко унижение ще й направи услуга?
— Да.
Майка ми въздъхна.