— Не знам.
— Стейси, намирам, че Черешката е права. Поне ще бъде зад гърба на Ванеса, ако всичко се обърне срещу нея.
След момент на мълчание мама прошепна:
— Добре.
Затворихме, всички до един, обезпокоени от перспективата Ванеса да пострада, но със съзнанието, че това е урок, който моята твърдоглава, себична, егоистична малка сестричка трябва да научи.
Едно леко падане обратно на земята може да вкара малко ум в главата й.
22
Вон
Последното, което искаше, беше да ходи на сватба.
Когато обаче сватбата беше на негов приятел и тържеството се провеждаше в собствения му хотел, беше малко трудно да се размине с присъствието.
Освен това Бейли щеше да бъде там. И въпреки това колко смазващо беше усещането да кажеш на някого, че го обичаш и да не чуеш същото в отговор, Вон нямаше да се отказва.
Той беше Вон Тримейн. Не беше създал империя от хотели, като се отказва при първата, че дори втората и третата спънка. Всичко опираше до целеустременост и настойчивост.
Все трябваше да съществува начин да я придума да му даде шанс, без да се ровят в миналото и в неща, които вече дори не бяха от значение. Планът му беше да й остави малко време, но не много и после да я прелъсти. Щеше да се превърна в константа в живота й. Щеше да продължи да участва активно в живота на града, ако това щеше да помогне да я спечели и просто щеше да е около нея при нужда. Времето щеше да докаже, че не се кани да ходи никъде.
— Как вървят нещата тук? — Вон влезе в хотелската стая на Купър. Беше предоставил стая на приятеля си безплатно, понеже Джесика искаше традиционен старт за брака им и беше помолила Купър да отседне някъде другаде за нощта преди сватбата им.
Купър беше облечен в смокинг. В костюм изглеждаше напълно различен човек. Много изискан. Но също така имаше вид, все едно го задушава. Сестра му Кат и синът й Джоуи бяха в стаята при него. Също и готвачът му самотник Кросби.
Кросби изглеждаше пет милиона пъти по-притеснен от Купър. Седеше на едно кресло и дъвчеше нервно несъществуващите си нокти.
Колкото до Кат, тя се усмихваше с нежност към брат си и изглеждаше зашеметяващо в синята си лятна рокля, която подхождаше на очите й. Гъстата й тъмна коса беше прибрана назад от лицето в някакъв вид сложен кок и за пръв път Вон отчиташе реално колко красива беше сестрата на Лоусън.
— Вуйчо Купър не харесва този смокинг. И аз не харесвам моя — Джоуи направи физиономия.
Вон се усмихна широко на малкото момче, което представляваше умален вариант на вуйчо си. Джоуи беше кумът на Купър.
— Е, изглеждаш добре — Кимна към майката на момчето. — Изглеждаш чудесно, Кат.
Изненадата заличи самонадеяността в усмивката й и в реакцията й пролича неочакван свян.
— Благодаря. И ти не изглеждаш зле, Тримейн.
— Без такива — изръмжа Купър. — Първо моята псевдо сестра, а сега и истинската. Не, Вон. Просто не.
Той се подсмихна.
— Както става ясно, на един мъж не е позволено да направи комплимент, без да бъде обявен за похотлив.
Купър му се начумери.
— Като става дума за теб, да.
— Това е оскърбително. Аз съм съвършеният джентълмен.
— Когато един мъж има толкова много приятелки, колкото имаш ти, другите мъже гледат да предпазват близките си жени от него.
— Ти сериозно ли? — Вон се подсмихна. После се замисли за това колко много Джесика искаше двамата с Бейли да оправят нещата помежду си. А Купър винаги искаше да удовлетворява желанията на Джесика. Прокашля се и преглътна ненавистта си да обсъжда на всеослушание лични неща.
— Е, ако това ще те накара да се чувстваш по-добре, отсега нататък възнамерявам да имам една-единствена приятелка. Само се налага да я убедя в това.
— Бейли?
Той кимна.
Това му спечели глуповато широка усмивка.
— Добре. — Купър го тупна по рамото. — Време беше.
— Да, ами, тя не е точно навита, но… работя по въпроса.
Кат му се подсмихна.
— Надявам се да имаш много търпение, Тримейн. Познавам Бейли Хартуел цял живот и знам, че като забие пети в земята, трудно ще я убедиш в друго.
— Наясно съм. Заключи, че съм… — млъкна заради Джоуи, който слушаше внимателно. — В миналото не съм бил особено добър човек и отказва да промени мнението си.
— Ако промениш начина, по който гледат на теб хората в този град, можеш да промениш и решението на Бейли Хартуел — увери го Кат.
Боже, надяваше се да е така.
— Предполагам, ще го разберем — погледна към Купър. — Имаш ли всичко, от което се нуждаеш?
Нервният младоженец пое рязко въздух и издиша.