— Да, така ми се струва.
— Без нерви, Лоусън. Няма причина за тях. Тя те обича.
— Да, знам, просто искам да го свършим бързо, преди да й е дошъл умът и да си промени решението.
— Няма да се случи, така че спокойно.
— На Кросби може и да му дотрябват нови нокти — пошегува се Кат. Мъжът не беше казал и дума, откакто Вон влезе в стаята.
Кросби се начумери към Кат и дръпна ръка от устата си.
— Ще отида да проверя дали всичко за тържеството е готово. — Вон се запъти към вратата. — Церемонията е след трийсет минути, така че те съветвам да поемаш към естрадата.
Десет минути по-късно Вон беше уверен, че персоналът му държи всичко за тържеството под контрол. Движеше се през хотела и вежливо поздравяваше гостите, като тъкмо се канеше да тръгва за церемонията.
В този момент изпитваше изненадващо необятна радост от мисълта за предстоящия щастлив семеен живот на Купър и Джесика и се надяваше да успее да обърне нещата с Бейли.
Тази надеждата беше разбита на парченца, щом влезе във фоайето и видя кой стои на рецепцията.
— Оливър?
Изпълни го ужас, когато Оливър Спенс му се усмихна широко и разпери ръце. Беше облечен в смокинг.
— Чух, че имало сватба.
Мамка му.
— Оливър, какво правиш тук? — забеляза двете жени, стоящи зад стария му приятел и ужасът му се усили.
— Отегчен съм — Оливър приближи до него и прехвърли ръка през раменете му. — Снощи присъствах на някакво скучно благотворително мероприятие и се натъкнах на баща ти. Каза ми, че твои приятели щели да се женят в хотела ти и пробуди любопитството ми. Та реших да се присъединя към купона и също така да ти донеса подарък — направи знак към двете жени зад него и те приближиха на петнайсетсантиметровите си токчета, като полюшваха пресилено бедра.
— Вон, това е Карън — Вон обгърна с ръка тънката талия на великолепната брюнетка. — А това е Петра — кимна към зашеметяващата блондинка. — Карън и Петра се готвят за нюйоркската седмица на модата.
Модели. Вон не беше изненадан. И двете бяха по-високи от него и Оливър на своите петнайсетсантиметрови токове, което значеше, че без обувки ръстът им беше метър и седемдесет и осем или метър и осемдесет.
— Налага се да поговорим. Насаме.
Оливър се намръщи и го последва през фоайето.
— Какво не е наред?
— Какво правиш тук?
— Казах ти.
— Точно сега не ми е нужно това, Спенс. Не ми трябва Петра. Имам да ходя на сватба.
— Стига глупости, Вон — изпухтя Оливър. — Необходимо ми е време надалече от Ню Йорк, ясно ли е? Вече откачам там. И не съм идвал тук от толкова дълго. Нямам за цел да ти се пречкам.
— Не можеш да дойдеш на церемонията.
— Разбира се, че не. Не познавам тези хора. Тук сме само за тържеството. Нали нямаш компания за купона?
— Не, но…
— Чудесно — Оливър перна Вон по гърба. — Петра е истинска сладурана. Тя е най-добрата приятелка на Карън. О, казах ли ти, че фамилията на Карън е Де Хавиланд? Не само е преуспял модел, но също така е внучка на Фредерик Де Хавиланд.
— Корабния магнат?
— Самият той. Синя кръв в изобилие. Майка ми я обожава, което би трябвало да е обезкуражаващо, но наистина съм луд по това момиче. Възможно е тя да е бъдещата госпожа Спенс. Този път наистина.
— Радвам се за теб, Оливър. Но закъснявам.
— Върви, върви — отпъди го приятелят му. — Ние ще бъдем тук и ще чакаме да започне веселбата.
Наясно какъв инат умееше да бъде приятелят му и че скоро няма да успее да се отърве от него, Вон въздъхна и се запъти към портиера, като направи знак на Оливър да го последва.
— Алонсо, това е близък мой приятел, господин Спенс. Ще се погрижиш ли господин Спенс и приятелките му да бъдат настанени на маса в бара? И каквото поръчат, да бъде записано на моя сметка.
— Разбира се, господине.
Оливър го тупна по гърба.
— Някога да съм ти казвал, че те обичам?
— Веднъж — Вон кимна и приглади смокинга си. — Като се беше надрусал и ме взе за корейско момиче на име Нари, което беше срещнал при пътуването си в Сеул.
— Наистина ли? — приятелят му звучеше заинтригуван. — Не мога да си спомня случая. Нито пък момичето. Но пък аз и без друго не помня почти нищо от Сеул. Боже, паметта ти си я бива.
— Опипваше ме. Трудно се забравят такива неща.
Приятелят му отметна глава назад и се засмя, а Вон не успя да се спре и се присъедини към него. Ужасът, който беше изпитал, се поуталожи малко. Оливър беше пристигнал само за да облекчи отегчението си, но наистина никога не беше предприемал нищо свръхзасрамващо на публично място. Пазеше тези моменти за времето им насаме. Щеше да се държи прилично. Вон беше сигурен в това.