Джесика се обърна към фотографа.
— Мисля, че толкова е достатъчно!
— Само още няколко — отвърна той.
— Не. Мъжът ми е на път да припадне, а племенникът ми всеки момент ще се съблече гол и ще се хвърли в океана. Достатъчно — хвана ръката на Купър и го поведе покрай недоволния фотограф. — По време на тържеството ще хванете предостатъчно непринудени кадри.
— Но аз исках няколко на плажа.
— Снимките са повече от достатъчно — тонът на Купър беше категоричен.
Фотографът замълча.
Усмихнах се на приятелите си.
— Всички ви обичаме.
Джесика направи физиономия.
— Сигурно вече всички умирате, а?
— Само мъничко.
— Да влизаме вътре.
Поехме към „Парадайз Сандс" и усетих стомахът ми да се обръща, като си спомних последното си посещение в тази сграда. Кат изостана до мен, а Джоуи бъбреше пред нас с лелята на Джесика.
Кат ме побутна закачливо.
— Тази сутрин чух нещо.
— И какво беше то?
— В общи линии Тримейн обяви, че ще те сваля сериозно.
Сърцето ми се сви и горещата ми пот стана ледена, а кожата по цялото ми тяло настръхна.
— Невъзможно — не можех да си представя Вон да сподели нещо така лично на всеослушание.
— Направи го.
— И не се шегуваш?
— Изобщо не.
Е, това със сигурност обясняваше емоционалния натиск, който ми упражняваше.
— Как смее? — просъсках едновременно ужасена и развълнувана от перспективата.
— О, знам. Великолепен, секси, супер успял, богат мъж, пословичен с необщителността си, държи на теб достатъчно, та да заяви публично чувствата си. Каква гадина.
Начумерих се.
— Точно това е.
— Ако ти не го искаш, аз няма да му откажа — тя повдигна рамене.
Макар да знаех, че се шегуваше, от мисълта за това у мен закипя ревност.
Кат се засмя заради изражението ми.
— Ако погледът ти можеше да убива…
— Млъквай, Кат.
— Оо… — потърка длани и ускори крачка, та да настигне Джоуи. — Това ще е наистина забавно.
— Кое? — попита Джоуи.
— Сватбата, миличък — придърпа сина си до себе си и ме стрелна с поглед през рамо. — Ще има забавления в изобилие.
Показах й среден пръст, а тя отметна глава назад през смях.
— Какво мислиш? Хареса ли ти вечерята? — Джесика пристъпи до мен и ме прегърна през кръста.
Погледите ни забродиха из балната зала. Всичко беше в бяло и сребристо със синьозелени акценти. Беше красиво. Стилно. Елегантно. Сдържано. Аранжировките върху масите бяха малки, просто набор от сребристи и синьозелени свещи в буркани и букети от бели божури по средата.
— Вечерята беше изключителна. Но как успяхте да си позволите това място? — бях проявила любопитство и попитах Вивиан колко струва да се наеме балната зала за деня.
— С отстъпка, разбира се. Все пак Купър е най-близкият приятел на Вон.
Засмях се заради закачката й.
— Значи е мил с онези, които харесва, а?
— Харесва и теб, наистина много. Научих какво е казал на Купър днес сутринта.
— Иха, новините наистина летят — вгледах се в изпълнените й с надежда лешникови очи и въздъхнах. — Недей, Джес. Аз… Той ме кара да се чувствам достатъчно объркана, без вие да се съюзявате срещу мен.
— Никой не се съюзява срещу теб. Искаме да си щастлива.
— Не съм влюбена в него — обявих.
Тя ме погледна сериозно.
— Знам. Но той е влюбен в теб. И ми се струва, че ако му дадеш шанс, ти също ще се влюбиш в него.
— Знам го — съгласих се. — Наясно съм с това на сто процента. И именно заради това не искам да му давам шанс. Ще ме пречупи, Джес.
— Или ще те обича завинаги по начина, по който заслужаваш — целуна ме по бузата, а гласът й трепереше, когато прошепна: — Ти помогна да бъда спасена, Бейли Хартуел. Искам най-доброто за теб.
Отдръпна се и сълзите, напълнили очите ми потекоха.
— Благодаря за това — простенах и избърсах бузите си с опакото на ръцете. — Отне ми цяла вечност да се гримирам.
Джес се засмя и ми подаде салфетка.
— Имам много.
— Върви — отпратих я. — Разплаквай други хора. — Тя се обърна да си върви. — Обичам те, Джес.
Приятелката ми ме дари с широка усмивка.
— Знаеш, че и аз те обичам.
Наблюдавах я, докато се отдалечаваше и тежката й рокля се стелеше елегантно зад нея и почувствах неописуемо щастие, когато Купър я пое в прегръдките си, преди да тръгнат да поздравяват още гости.
Ако някой заслужаваше такова щастие, това беше Джесика Хънтингтън-Лоусън. Джесика Лоусън.
Звучеше наистина добре.