Тръгнах да си ходя.
— Сигурен ли си, че ни каза всичко? — рече Коул на гърба ми.
Не се обърнах.
— Казах всичко, което можех, Уолтър.
Което си беше самата истина, поне технически погледнато.
Бях открил Емо Елисън 24 часа по-рано.
Емо живееше в гаден хотел в източен Харлем, където единствените посетители са проститутки, ченгета или престъпници. На рецепцията имаше бронирано стъкло, а в нея нямаше никой. Качих се и почуках на вратата на Емо. Никой не отговори, но май чух как прищрака пистолет.
— Емо, аз съм — Птицата. Трябва да поговорим.
— Не знам нищо — каза Емо през вратата. — Няма к’во да ти кажа.
— Нищо още не съм те и питал. Хайде, отвори вратата. Дебелият Оли е загазил. Може би ще мога да му помогна. Пусни ме.
Миг тишина, после чух звука на верига. Вратата се отвори, пристъпих вътре. Емо стоеше до прозореца, но все още държеше пистолет. Затворих.
— Ютията не ти трябва — рекох.
Емо погледна оръжието и го остави на нощното шкафче. Май без него се чувстваше по-удобно. Патлаците не му бяха в стила. Забелязах, че пръстите на лявата му ръка са превързани. По превръзката бяха избили жълти петна.
Емо беше слаб, блед мъж на средна възраст. Пет години бе работил за Дебелия Оли. Като механик бе средна ръка, но беше лоялен и знаеше кога да си трае.
— Знаеш ли къде е?
— Не се е обаждал.
Мъчително се отпусна на ръба на добре оправеното легло. Стаята бе чиста и миришеше на дезинфектант. По стената имаше една-две драсканици. На рафтове внимателно бяха подредени книги, списания, лични вещи.
— Чух, че работиш за Бени Лу. Защо?
— Все пак е работа — отговорих.
— Хванеш ли Оли, мъртъв е. Ега ти работата.
Облегнах се на вратата.
— Може и да не го хвана. Бени Лу може да си позволи загубата. Но ще ми трябва добра причина да не го правя.
Вътрешна борба се изписа по лицето на Емо. Затърка нервно ръце — една в друга и дори веднъж-дваж погледна към пистолета. Видимо го бе страх.
— Защо побягна Оли, а, Емо? — попитах внимателно.
— Казвал ми е, че си свестен, готин човек — рече. — Така ли е наистина?
— Не знам. Но наистина не искам Оли да пострада.
Емо ме изгледа продължително. Май се опитваше да вземе решение.
— Пили беше. Пили Пилър. Познаваш ли го?
— Зная го.
Пили Пилър бе дясната ръка на Сони Ферера.
— Той обикновено идва един-два пъти месечно и взима някоя кола. Връща я след няколко часа. Всеки път — различна. Оли бе сключил тая сделка да не плаща рекет на Сони. Слагаме фалшиви номера и е готова за Пили.
Миналата седмица Пили дошъл, взел кола и се чупил. Аз не бях там, същата вечер пристигнах късно, понеже бях болен. Имам язва. Когато пристигнах, Пили вече го нямаше.
Както и да е, минава полунощ, седим си с Оли и говорим за туй-онуй. И както чакаме Пили да върне колата, по едно време нещо отвън ТРЯЯЯС!!! Излизаме — Пили набил автомобила в портата, той самият се захлупил на кормилото. Предницата намачкана, ама и на други места, затова решаваме, че се е тряскал и другаде и не е изчакал ченгетата…
Тиквата му нарязана, по челото рани — където се е ударил в предното стъкло, в купето много кръв… както и да е, избутваме с Оли колата в двора и той се обажда на един познат лекар. Оня казал да му откараме Пили. А нашият не помръдва и е адски пребледнял. Тогава Оли го качи на своята кола и го закара, но докторът настоял да го води веднага в болницата, понеже черепът му бил пукнат.
Сега думите просто потекоха като порой от Емовата уста. Веднъж като започна, вече спиране нямаше. Искаше да си излее всичко от душата, да му падне товарът от гърба. Сякаш щеше да падне, ако изреди всичко на глас.
— Във всеки случай Оли се опънал и се скарали, но докторът знаел една по-специална клиника — частна, където въпроси не задават и Оли се съгласил. Лекарят се обадил там, а Оли се върна, за да види какво да правим с колата.
Позвъни на Сони, но никой не се обаждаше. Колата си е прибрана в двора, обаче знаеш ли? Не иска да я държи, защото ако е нещо, свързано с ченгетата, ега ти номера! Затова се уплаши, обади се на дъртия на Сони и му изпя какво е станало. А дъртият му казва да си трае, сега ще прати човек — да прибере колата, страшно няма.
Тогава Оли излезе да я дръпне по-назад, но като се прибра, на вид бе по-зле и от Пили. Побелял, целият трепери, казвам ти — като болен. Питам го — „Кво стана, бе?“, обаче той ми повтаря само едно — да се чупя и да си държа човката затворена. Питам го пак, той само това си знае — „Чупи се — вика — и си трай, защото майката си…“