Тя извади очила и ги сложи. Надрасканото сърце се падаше на масата между мен и лявата й ръка. Улф прегледа някакви бележки, измъкна два листа от купчината и започна:
— Така, не знам до каква степен сте запознати с материята и затова ще процедирам по-бавно — спря за миг. — Детектив Паркър, може би ще ви е трудно в някои моменти — в гласа й не личеше извинение. Просто излагаше известен на всички факт. Кимнах и тя продължи.
— Това, с което си имаме работа, е сексуално убийство. Брутално, садистично, сексуално убийство.
Мислите ми се рееха нейде. Опипвах издяланото сърце на масата с пръст. Допирът с него ме върна в действителността. Вратата леко се открехна, зърнах федералния агент отвън. Влезе служител с поднос кафета; на поставката пишеше „Обичам Ню Йорк“. Кафявата течност смърдеше на старо, все едно бе от сутринта. Сложих си сметана. Цветът на кафето въобще не се промени. Отпих и се намръщих.
— Обичайно при сексуалното убийство е налице елемент, свързан със сексуалната активност като основа за поредица от действия, водещи до смърт — продължи Улф, като отпиваше от кафето. — Събличането, одирането, обезобразяването на гърдите и гениталиите на жертвите сочат сексуалния елемент на престъплението. Въпреки това няма показания за проникване в нито една от жертвите, било чрез полов орган, пръсти или чужди предмети. Девствената ципа на детето е непокътната, при възрастната жертва няма следи от вагинално нараняване.
Освен това при убийствата е безспорен садистичният елемент. Възрастната жертва е била измъчвана преди смъртта си. Имало е одиране — именно в предната област на туловището и лицето. Като прибавим и сексуалните елементи стигаме до извода, че имаме работа със сексуален маниак-садист, който получава удовлетворение от крайни физически и според мен умствени мъчения.
По причини, които ще разясня по-късно, мисля, че убиецът е мъж. Смятам, че е искал майката да наблюдава мъчението и убийството на собственото си дете, преди тя самата да бъде убита. Обикновено сексуалният садист се възбужда от реакцията на жертвата към изтезанията. В този случай той е имал две жертви, целта му е била всяка от тях да бъде свидетел на мъченията на другата. Той превръща сексуалните си фантазии в насилствени действия и мъчения, които завършват със смърт.
Внезапно чух навън, да се повишават гласове. Единият бе на Уолтър Коул. Не познавах другия. По едно време затихнаха. Знаех, че говорят за мен. Твърде скоро щях да разбера какво искат.
— Е, добре. Сексуалните садисти най-често нападат бели зрели жени, които не познават убиеца. Често могат да атакуват и мъже, а както и в този случай — деца. Понякога може да има връзка между жертвата и някой в живота на престъпника. Жертвите се подбират след внимателно наблюдение и следене. Вероятно убиецът е наблюдавал семейството от дълго време. Познавал е навиците на съпруга. Знаел е, че ще се забави доста, когато отиде в бара, и така ще му остави време и поле на действие, за да завърши каквото си е наумил. Мисля, че тук не е успял да постигне намисленото.
Местопрестъплението в нашия случай е необичайно. Естеството на престъплението изисква някое уединено място, където убиецът спокойно да може да се занимава с жертвата. В някои случаи престъпникът преправя жилището си с тази цел. В други той може да използва кола или микробус за място на убийството. Но интересното сега е, че той не е избрал нито една от двете възможности. Мисля, че му е допадал елементът на възможен риск. Също така смятам, че е искал да направи „впечатление“, макар че тази дума едва ли е най-сполучливата в нашия случай.
„Впечатление“ в смисъл силно да шокираш околните — все едно да носиш ярка вратовръзка на погребение, помислих си аз.
— Местопрестъплението е внимателно избрано, за да въздейства по най-мъчителния начин на съпруга, максимално да го травмира при завръщането му.
Улф май се оказа права. Може би не биваше да идвам на събирането. Със сухия си глас психоложката безпристрастно и прозаично говореше за смъртта на съпругата и детето ми, сякаш просто редеше цифри от поредната страховита статистика на който и да е от големите градове с висока престъпност. Надявах се все пак, че Улф ще подскаже, ще подхвърли или спомене нещо, което да помогне на разследването, а и в моите търсения. Две седмици са много време при професионална работа по убийство. Ако не е късметлия, след две седмици без никакъв напредък следователят започва да се суети и дълбае на едно и също място.