Затова при такива обаждания Чарли затваряше веднага. Понякога, когато очакваше друго обаждане, преди да затвори, казваше и нещо гадно като: „Потърси си друга работа, нещастник такъв!“ или „Наври си го отзад!“ (Чарли нямаше никакви обноски.)
Всеки път се заричах да направя същото — без нецензурните изрази, — но някак си не можех. Струваше ми се, че не е учтиво спрямо горките, дружелюбни хора просто да им тресна телефона, без да проявя любезността поне да ги изслушам. В крайна сметка не всеки можеше да избира професията си. Въпреки че веднъж си купих лотариен билет и не спечелих нито обещаната микровълнова печка, нито станах милионер, всеки път, когато не си купя билет, ми става съвестно. Трябва наистина да имам основателна причина, за да затворя слушалката, иначе цял ден се чувствам зле.
Основателна причина е например горчивото разочарование. Разговорът протича горе-долу така:
— Поздравления, вие спечелихте, госпожо Талер! Имате уникалния шанс да получите един прекрасен бийтъл, госпожо Талер и вие…
— Какво, истински ли! — на това място прекъсвам въодушевено любезната жена или любезния мъж. — Бийтъл, значи? И кой по-точно? Пол Макартни? Или Ринго Стар? Е, под прекрасно разбирам нещо друго, но… няма значение! Докога мога да го задържа? И според вас дали той ще върши и домакинската работа?
— Ха-ха-ха, разбира се, че говоря за колата! Един невероятен бийтъл-кабрио. Чудесен би бил за лятото, нали, госпожо Талер? И скоро вие ще сте не само горда собственичка на бийтъл, а с малко повече късмет дори и милионерка! Защото ние сме запазили за вас специален лотариен билет. Ако сега решите да си го купите, имате шанс да спечелите 2,5 милиона евро! Как ви се струва? И това само за шест евро на седмица!
Така, ето че имах основателна причина. А именно, горчивото разочарование.
— Вижте, мисля, че не е почтено от ваша страна — можех да кажа аз, преди да затворя телефона. — Първо ме съблазнявате с Пол Макартни, а после се опитвате да се измъкнете така евтино. Бихте ли ми казали как тази кола ще ми помага в домакинството? На всичкото отгоре и кабрио! Като изобщо не мога да седя на течение! Не ме безпокойте повече! Let it be!
Така успявах да се измъкна, но въпреки това се чувствах виновна. Защото за пореден път отказвах да си купя лотариен билет.
Днес обаче нямах този проблем благодарение на диагнозата, която сама си поставих на база прочетеното в интернет. Няма да повярвате колко бързо прекъсват разговора дори и отлично обучени професионалисти по телефонен маркетинг, когато някой им каже, че страда от невротична депресия. Особено когато се опита да им обясни разликата между невротично и психическо разстройство. И тогава не се налага да изпитвам абсолютно никакво чувство за вина!
След като с такава изненадваща лекота се отървах от жената, отново се залепих за монитора, за да науча повече за мен и моята депресия. Беше наистина потискащо четиво. Все пак, прочетох аз, оплакванията на нас, страдащите от невротична депресия, за разлика от тези на страдащите от психична депресия, бяха предизвикани от една или друга конфликтна ситуация и в известен смисъл разбираеми.
Така ли?
Но кой би си направил труда да разбере, че изобщо се намирам в конфликтна ситуация? Може би бих срещнала разбиране за депресивното си състояние, ако току-що цялото ми семейство е било затрупано от лавина, но едва ли някой ще разбере защо ми се иска да умра само при мисълта, че най-добрата ми приятелка очаква дете. Самата аз не се разбирах.
„Престани да хленчиш и започни да мислиш позитивно“ — мразех този израз още от дете. Майка ми ми го е повтаряла почти всеки ден от живота ми.
Години наред недоволствах от себе си, защото просто не успявах да мисля позитивно. Например за Клаус Кьолер. Или за куку007. Ако можех да мисля позитивно за хора, които в ресторанта ближат захарта от покривката, никога нямаше да ми се налага да използвам задната врата. Така погледнато, позитивното мислене е ефикасен метод за решаване на проблеми. Дори тогава, когато според законите на логиката изобщо няма никакво решение, колкото и нелогично да звучи това.