— На трийсет — отговорих аз малко тъжно. Това число винаги горчеше на устните ми. Защо изобщо искаше да знае? Да не би да й изглеждах по-стара? Може би не трябваше да си обличам черния пуловер, макар да беше от кашмир и единствената дреха в гардероба ми, която изглежда елегантна и в същото време лежерна.
— Трийсет — повтори Лакрице. — Това означава, че когато сте започнали при нас, сте били направо дете.
— Бях пълнолетна — казах аз.
Лакрице продължаваше да се взира в мен, като клатеше глава. Накрая ми каза с едва доловима усмивка:
— Винаги съм си мислела, че сте горе-долу на моите години.
— Никой не ме е питал за възрастта ми — отбелязах аз.
Питали са ме за номера на социалната ми осигуровка, за данъчния ми номер и за банковата ми сметка, но не и за годините ми. Да не би Лакрице да искаше да каже, че гласът ми, който през всичките тези години достатъчно често е чувала по телефона, й е звучал като на жена над петдесетте? Почувствах се леко засегната. Може пък да се дължеше на името ми, което е малко старомодно. Бас държа, че съм единствената Герда от моето поколение. Благодаря ти, мамо!
— Щеше ли нещо да промени, ако знаехте годините ми?
— Мило дете — каза Лакрице, — ако знаех, че сте толкова млада, сигурно щях да ви насърча да си потърсите някоя по-свястна раб… — Тя млъкна и хвърли поглед към администраторката. — Елате да се качим горе. — Хвана ме под ръка. — Нека първо се отбием в кабинета ми, където ще можем да си поговорим на спокойствие. После в единайсет ще ни очаква господин Адриан.
— От икономическа полиция ли? — попитах тихо аз.
— О, не — каза Лакрице и внезапно се разсмя. — Господин Адриан е новият главен редактор на издателството. Нямам търпение да видя физиономията му. Всъщност той смята, че сте медицинска сестра пред пенсия, на която ще трябва внимателно да съобщи лошата новина.
— Каква лоша новина? — попитах стреснато аз. — И от къде на къде медицинска сестра?
— Много от нашите авторки са бивши медицински сестри. Това е особено полезно при романите за лекари.
Лакрице отново хвърли поглед към администраторката и ме поведе към асансьора. Когато вратите след нас се затвориха, тя продължи:
— Настъпиха някои вътрешни промени, за които трябва да ви информирам. Затова ви поканих тук.
— О, не — промърморих аз.
Но Лакрице продължи невъзмутимо.
— Както може би сте прочели във вестника, „Аврора“ е погълната от една голяма издателска група, която издава собствена успешна поредица булевардни романи. „Лаврос“.
— Да не би да са онези, които издават Корина? — попитах аз и сбърчих нос.
— Същите — каза Лакрице. — „Лаврос“ купи „Аврора“.
— Не звучи никак добре — промълвих.
— Да, наистина не е добре — рече Лакрице. Вратите на асансьора се отвориха и ние излязохме в коридора на третия етаж. — Не искам да говоря със заобикалки. Накратко, с изключение на Нанет цялата романтична поредица ще бъде спряна.
— Но аз мислех, че бизнесът върви добре — казах аз.
— Да, така е — отвърна ми Лакрице. — Но „Лаврос“ си имат свои любовни романи и не искат да се самоконкурират с нашите. Явно се надяват, че занапред всички клиенти на Норина ще се втурнат да си купуват Корина. И вместо Лесничейство Фридрихсхайн на пазара ще се предлага техния Планинският лесничей Волфганг. Боя се, че концепцията им ще е успешна.
— А какво ще стане с Клиниката на д-р Олзен!
— Ще спрат и нея — каза Лакрице. — Макар че нашата Клиника се продава много по-добре от техния Домашен лекар д-р Мартин. — Тя се задъха от яд. — Затова пък трябва да разширим сектора си за хорор и екшън романи. От следващия месец шефката на редакцията за любовни романи ще отговаря за новата поредица за вампири. Вчера излезе в болнични — нервно разстройство. Мъжът й каза, че я сполетяло, докато кълцала на ситно чесъна за вечеря.
За малко и аз да получа нервно разстройство. Коленете ми така омекнаха, че не можех да направя и крачка повече. Лакрице ме бутна през вратата на светъл кабинет с много зеленина и ме сложи на един стол.
— Знам, че новините са потресаващи — продължи тя. — Но ние непременно ще намерим някакво решение. Та вие сте още толкова млада. Да пийнем по едно шампанско за утеха. И за това, че най-после се запознахме лично.