— Тогава ще се радвам да сподели идеите си — каза Адриан. — Беше ми приятно да се запознаем.
— И на мен — казах аз, но Лакрице вече беше затворила вратата след нас.
Така се срути и последният ми бастион срещу депресията. Работата ми, единствената светлина в моя живот, отиде по дяволите. Вече нищо не можеше да попречи на намерението ми за самоубийство. Когато умра може би най-после всички ще проумеят, че всеки човек има праг на поносимост на страданието.
С последните събития моят праг беше окончателно преминат.
Нямах търпение да се прибера вкъщи и да потърся на спокойствие в интернет най-добрите методи за самоубийство. По възможност, безкръвни.
— Май не мина чак толкова лошо — каза Лакрице. — Винаги когато момчето заговори за вампири, лицето му грейва. Той познава материята, собственоръчно написа пилотното издание на поредицата Дамата вампир.
— Никога не бих написала такъв боклук! — казах аз. — Сега ще се върна обратно и ще му кажа да си опече по най-бързия начин амулет с чесън, защото иначе собственоръчно ще го захапя за врата. — Представа за това отпрати мислите ми в друга посока и затова довърших изречението си малко отнесено — Е, ще се прибирам вкъщи…
— Не прибързвайте — каза Лакрице. — Приемете го като възможност на първо време да свържете двата края. Човек трябва да взема това, което му се дава. Поне що се отнася до работата. Това правило не важи за личния живот, но в днешно време човек може да си позволи да откаже дадено предложение само ако има нещо по-добро. Така че заемете се с романите за вампири.
— Какво? Та аз няма да се справя — казах аз. — Нищо не разбрах от това, което той разказа за броденето между световете и върколаци-травестити.
— О, разбира се, че ще се справите — каза Лакрице. — Трябва само да вникнете в материята.
Поклатих глава.
— За съжаление, за невротично потиснат реакционер като мен това е невъзможно. Дори и ако вампирите са вегетарианци.
— Глупости! — каза Лакрице. — Просто сте пияна. Вината е моя! Трябваше да се сетя, че вие, младите, изобщо не носите на пиене.
Когато влязохме в кабинета й, тя отново ме сложи на един стол и започна да пъха в един плик булевардни романи с прилепи и други противни муцуни на кориците. Следях движенията й, клатех краката си и се чудех дали не ми се повръща. Да, но къде — кошчето за хартия беше от онези металните, с големите дупки.
Докато се бях втренчила в него, размишлявах над това, какво ли си мисли този Адриан за мен. Не се държах особено прилично, нито пък проявих духовитост. Веднъж да срещна хубав мъж и да съм кьоркютук пияна. Кой или какво всъщност е кьоркютук? И защо се свързваше с напиването? Непременно трябва да проверя в интернет.
Някой влезе в стаята, без да чука.
Беше тъмнокоса жена, цялата облечена в черно, с поразително бяло лице.
— Дамата вампир — прошепнах аз. Значи беше вярно. Могат спокойно да си бродят и на дневна светлина, без да се разпадат на прах.
Дамата вампир изобщо не ми обърна внимание.
— Току-що научих от отдела по човешки ресурси, че госпожа, ъ-ъ-ъ, няма значение, ще бъде в болнични цели два месеца, онази хипохондричната коза — каза тя. — Така че вие ще поемете ъ-ъ-ъ, таковата, онази поредица, госпожо, ъ-ъ-ъ, Дингенскирхен.
— Крице — каза Лакрице. — Така и предполагах и вече съм я поела. Мога ли в тази връзка да ви представя една от нашите нови Корина-авторки? Това е Гери Талер. Гери, това е Мариане Шнайдер, програмният директор на „Аврора“.
— О! Програмната директорка — казах аз и е подчертан интерес подадох ръка на дамата вампир. Това значи беше типът жени, по които си пада Адриан. Липсват й само острите вампирски зъби. — Приятно ми е да се запознаем. Дали случайно не знаете какво е това кьоркютук?
— Предполагам, че е екзотична птица — каза програмната директорка, докосна за миг ръката ми, но веднага я пусна. Макар че по бялата й кожа нямаше нито една бръчица, ми се стори, че е към края на трийсетте, дори началото на четирийсетте. Интересно, много интересно. Излиза, че Адриан си пада по по-възрастни жени. — Или капак на плажен кош. Но на какво играете тук — на Стани богат в работно време?
— Питах просто от професионален интерес — казах аз изплашено.
Тъпа гъска. Капак на плажен кош. Ще умра от смях. Дамата вампир отново се обърна към Лакрице.
— Не си и помисляйте и вие да излезете в болнични, госпожо, ъ-ъ-ъ, Дингенскирхен, защото номерът няма да мине. Я ми кажете, това бутилки от шампанско ли са? Да не би да си устройвате запивки на работното място, госпожо, ъ-ъ-ъ, няма значение?