— Крице — каза невъзмутимо Лакрице. — Не. Използвам шишетата за вази.
— Добре! Това, че работите тук от сто години, ни най-малко не означава, че мястото ви е в кърпа вързано и за следващите сто. Може да го предадете и на вашите заспали колеги и колежки, които ги мързи да гледат, камо ли да работят — каза жената, завъртя се на острите си черни вампирски токчета и напусна кабинета, без да се сбогува, така както не беше поздравила при влизането си.
— Ууу, тази май ще се кандидатира за най-обичан шеф на годината — казах аз.
— Такава тъпа крава наистина рядко се среща — каза Лакрице, за първи път днес видимо раздразнена. — Не разбирам какво намира това момче в нея.
— Сигурно си пада по садо-мазо — казах аз. — И по тънки колкото врата ми талии. И на всичкото отгоре носи сутиен размер С — някои хора просто имат всичко.
— Всичко е фалшиво — каза Лакрице. — Силикон в гърдите, ботокс на челото, изкуствени зъби… Но ние няма да позволим на тази особа да ни разстрои. — Тя ми подаде една папка. — Ронина — Приключенията на дамата вампир. Заповядайте. Това е нашето мрачно бъдеще.
Взирах се известно време в нея.
— Не може да бъде — казах аз. — Нашата Норина се е превърнала в дамата вампир, дори и заглавието е със същия шрифт.
— Да, наистина! Сега, като го казахте, и аз го забелязах — каза Лакрице. — Какво зловещо съвпадение.
Тя тикна в ръката ми плика с булевардните романи.
— Ето, би трябвало да е достатъчно, за да се ориентирате. Покажете му на този зелен младеж! Напишете му такъв роман за вампири, какъвто още не е чел. И си вземете аспирин. Ще ви звънна в понеделник.
Изправих се, като се олюлявах.
— А какво ще стане с „Пътят на Лея“? — попитах аз.
— Ами, ако още държите да го напишете, „Пътят на Лея“ може да стане печално известен с това, че е последният Норина-роман — каза Лакрице.
— Само през трупа ми — казах аз.
„До издателство «Аврора»
На вниманието на господин Адриан
Лично
Скъпи Грегор!
Да, знам, че не си говорим на «ти», но при дадените обстоятелства етикетът спокойно може да се пренебрегне. Докато четеш това писмо, аз отдавна вече ще бродя между световете. Ха-ха, това беше малка шегичка. Католичка съм, следователно ще отида на небето, а и освен самоубийството, никога не съм извършила нищо лошо. Освен може би това, с косата на Лулу. Всичко останало е било неволно или при самоотбрана.
Преди да започна да Ви ругая, исках да кажа — да те ругая, искам да Ви кажа, че сте наистина красив мъж, при това много секси. Казвам го не само защото бях мъртво пияна, когато се запознахме, а защото и сега мисля така, когато всъщност отново съм мъртво пияна. Работата е там, че трябва да потренирам малко носенето на пиене, преди да погълна сънотворните таблетки с алкохол. Във всеки случай, подобно самоубийство трябва да бъде добре подготвено.
Докъде бях стигнала? А да, говорех за Вас. За теб. Като казвам, че сте секси, значи наистина сте, понеже аз съм много, много критична, когато става въпрос за мъже. Питайте когото искате. Всъщност, да не би да носите цветни контактни лещи?
Но за съжаление между нас нищо нямаше да се получи, защото аз: а) ще съм мъртва, и б) Вие имате връзка с онази Шнайдер. Но това Вие го знаете. Все пак, намирам, че е малко глупаво от Ваша страна, тъй като едва ли искате да загубите уважението на новите си сътрудници, преди изобщо да сте го спечелили. Нали така? Тази жена не е подходяща за Вас, тя е получила длъжността програмен директор благодарение на интригите, които е заплела пред новото ръководство срещу стария програмен директор. Историята става още по-пикантна поради факта, че години наред тя е имала връзка със същия този програмен директор. Освен това има силиконови гърди, както сигурно вече сте забелязали. Знам всичко това от първа ръка, но няма да издам източниците си, иначе като нищо ще Ви хрумне да уволните Лакрице.
А сега да поговорим за «Ронина — дебнещата в мрака». За съжаление, трябва да наврете любезното си предложение в сексапилния си задник. (Само предполагам, че е секси, тъй като за жалост Вие седяхте на него по време на нашата среща.) Ако си бяхте направили труда да прочетете някой от романите ми, щяхте да сте наясно с огромната разлика в качеството между моите творби и този кръвосмучещ боклук. Никога не бях чела по-лошо нещо. Дори ако се абстрахираме от езиковата немощ, цялата интрига смърди до небесата. Защо по пълнолуние глупавата Кимбърли ще избере прекия път, минаващ през същия парк, в който само преди месец един отцепник е изсмукал кръвта на приятелката й? И що за глупаво изречение: «Гърдите й бързо се повдигаха и спускаха». МОЛЯ? Толкова много ми се искаше отцепникът да сложи край на безсмисленото съществуване на Кимбърли. Но не, точно когато взе да става интересно, шантавата Ронина изскача от нищото и разваля всичко. Защо всъщност Ронина и нейните кръвожадни приятели могат само със силата на мисълта да отварят портали към отвъдното и да се материализират от Перу в Париж, но когато се появи армията на отцепниците с отровните им тризъбци и ги призове към съмнителни кунгфу борбички — това не става? Колкото до еротиката, през цялото време напразно се опитвах да открия такава. Или да възприемам гърдите на Кимбърли като жалък напън в тази посока?