Съжалявам, но не е по силите ми да сътворя нещо толкова долно, лишено от всякакъв смисъл, дори да имах най-добро желание. Пък и не вярвам, че ще се намерят купувачи. Дори любителите на борби с тризъбци ще искат да прочетат и нещо за нормални чувства и за истинска любов, не е ли така? И една героиня със свръхестествена сила може да заинтригува само ако проявява и някаква слабост (извън кулинарните й наклонности). Иначе къде е интригата?
Имам още куп забележки, но тази седмица програмата ми е напрегната: трябва да напиша и другите прощални писма, а искам да отида и на фризьор.
Затова малко набързо, но не по-малко сърдечно,
Ваша Гери Талер
P.S. Току-що си направих прочутия моливен тест. Вие може да не го знаете, колкото повече моливи се задържат под гърдата, толкова по-рано човек трябва да започне да спестява за силикон. На Вас може да Ви е все едно, но при мен не се задържа и най-тънкото моливче.
P.P.S. Приложено Ви изпращам като прощален подарък «Пътят на Лея в света на мрака», който, за съжаление, не успях да преработя поради липса на време. В него Лея, простосмъртната сестра на Ронина, заболява от левкемия, поне такава е диагнозата на лекарите. Но Ронина разбира, че Лея е ухапана от отцепник и кръвта й е замърсена с коварна отрова. Животът й може да бъде спасен единствено от брата по кръв и съдба на Лея от Другия свят. Могъщият, но озлобен вампир Грегор… — По-добре си го прочетете сам. Това вече е еротично!“
5
Когато се прибрах вкъщи, стълбите, водещи към жилището ми, бяха блокирани от триколка.
— Ге-е-ри-и? Знаеш ли-и? Имам нов стикер.
— Слушай, Йоханес Пол, нямам никакво време — казах аз. Защо това дете бърбореше винаги толкова много?
— Гледа-а-ай — продължи Йоханес Пол и завъртя триколката на сто и осемдесет градуса.
На стикера пишеше: Вървя по стъпките на Исус.
— Наистина страхотно, Йоханес Пол — казах аз. — Но сега трябва да ме пуснеш. Защото незабавно трябва да се самоубия.
— И Тереза има нов стике-е-ер. — Йоханес Пол отново завъртя бобикара срещу мен. — Искаш ли да прочетеш и него?
— После ще го видя — казах аз. — Е, ще ме пуснеш ли?
— Мама също има нов стикер на колата си — каза Йоханес Пол. — Знаеш ли какво пише та-а-ам?
— Бъбриви деца в колата? — попитах аз.
— Не-е-е — каза Йоханес Пол. — Там пише: Исус пътува с теб.
— Аха — казах аз. Това се връзваше с другия стикер на Хила, на който пишеше: Уповавай се на Исус. Хила имаше слабост към такива стикери. На пощенската си кутия вместо МОЛЯ, не пускайте рекламни материали беше залепила Бракът е дар от Бога. Досега все още не се бях осмелила да я попитам защо този надпис се мъдри там, но предполагах, че бе предназначен за пощальона, за да не му и хрумва да се разведе. Заради всички тези стикери в началото си мислех, че Хила е от Свидетелите на Йехова. Тя обаче си е католичка, само дето го изразява по доста експанзивен начин.
Йоханес Пол е син на братовчед ми Фолкер, който е женен за Хила. В такъв случай би трябвало Йоханес Пол да ми е втори братовчед или племенник по братовчедска линия — както и да е, беше мой роднина, подобно на половината Кьолн на десния бряг на Рейн. Живеех под наем при леля Евелин и чичо Корбмахер през един квартал от нашите. Тук имаше предимно еднофамилни и по-малки многофамилни къщи, както и много, много гаражи. Наистина, не се води статистика, но съм сигурна, че никъде другаде колите не се мият толкова често, колкото тук. Като се изключи осемдесет и пет годишната баба отсреща, вероятно аз бях единствената неомъжена, прехвърлила двайсетте, в този квартал.